сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Мумифицирани животни

1.11.2009 г.

В Древен Египет те придружавали стопаните си в отвъдното като домашни любимци, свещени същества или просто деликатес.

Нетленни животни

През 1888 г. египетски селянин се натъкнал на масов гроб, докато копаел сред пясъците край село Истабл Антар. Телата обаче не били човешки, а котешки - огромен брой древни котки били мумифицирани и погребани в ями. Децата от селото продали за жълти стотинки най-добрите екземпляри на туристите; останалите били продадени накуп като тор. Един кораб натоварил около 180 000 мумии с общо тегло близо 17 000 кг и ги закарал в Ливърпул, за да бъдат пръснати по английските нивя.
По онова време богато финансирани експедиции разоравали хектари от пустинята в търсене на царски гробници и великолепни златни или рисувани маски и саркофази. Хилядите мумифицирани животни само се пречкали по пътя към истинската плячка. Малко хора им обърнали внимание и значението им общо взето останало недооценено.

В последвалото столетие археологията се развила от търсене на съкровища към наука. Днес разкопвачите разбират, че голям дял от богатството на техните обекти се крие именно в множеството подробности за живота на обикновените хора. А мумиите на животни заемат важно място сред подземните съкровища.

„Те са прекрасна илюстрация на ежедневния живот - казва египтоложката Салима Икрам. - Домашни любимци, храна, смърт, религия - в тях намира отражение всичко, което е било важно за древните египтяни." Икрам специализира в зооархеологията - изучаването на древни останки от животни - и е допринесла за откриването на нови насоки в изследването на котките и другите животни, съхранени с голяма грижа и умение. Като преподавател в Американския университет в Кайро тя е избрала за свой обект на изследване занемарената колекция от животински мумии в Египетския музей. След като направила точни измервания, надникнала под бинтовете с помощта на рентгенови лъчи и каталогизирала находките си, тя създала специална зала за колекцията. „Поглеждаш животните и си казваш: „Я, цар Еди-кой-си е имал домашен любимец. И аз имам домашен любимец." Внезапно дистанцията от пет хилядолетия се стопява и древните египтяни добиват реален човешки облик."

Днес животинските мумии са сред най-популярните експозиции в пълния със съкровища музей. Зад витрините почиват повити в ленени ленти котки, земеровки в издялани от варовик ковчежета и овни в позлатени и обшити с мъниста обвивки. Петметров крокодил с назъбен гръб, погребан с мумии на малки крокодилчета в устата. Ибиси във вързопи с изящни украси. Ястреби. Риби. Дори малки скарабеи и топчетата тор, с които се хранели.

Някои били запазени, за да съпровождат покойника във вечността. Още около 2950 г. пр.Хр. царете от I династия били полагани в погребалните си комплекси в Абидос с кучета, лъвове и магарета. Повече от 2500 години по-късно, по време на XXX династия, Хапи-мен - съвсем обикновен човек от Абидос - бил погребан със свито в краката му малко куче. Други мумии трябвало да послужат за храна на мъртвия. Най-добрите късове говеждо, угоени патици, гъски и гълъби били осолявани, изсушавани и повивани в платно.

Освен това някои животни били мумифицирани, тъй като били живи представители на някой бог. По време на най-големия си разцвет около 300 г. пр.Хр. свещеният град Мемфис, столица през голяма част от историята на Древен Египет, се бил разпрострял на около 50 кв.км и имал около 250 000 жители. Днес огромен дял от неговия помръкнал блясък се крие под селото Мит Рахина и околните поля. Но една прашна алея ще ви отведе до развалините на храм, полускрити сред туфите трева. Тук са били балсамирани биковете Апис - едни от най-почитаните животни в цял Древен Египет.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах