сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Кожестите костенурки

1.10.2009 г.

Студените води не могат да ги спрат. Единствено хората успяват.

Един ден в края на лятото през 1961 г. биологът Шърман Блийкни получил по телефона съобщение за странно морско създание, което някакви рибари току-що били изнесли на кея в Халифакс, в канадската провинция Нова Скотия. Блийкни, който живеел наблизо, бил очарован от находката. Заобиколена от любопитна тълпа, на кея лежала по гръб огромна черна морска костенурка (кантарът показал 400 кг) с мека, сякаш гумена коруба, предни плавници с формата на криле и масивна конусовидна глава, напомняща артилерийски снаряд. Блийкни установил, че това е кожеста костенурка - най-голямата от всички морски костенурки. Но според това, което биологът си спомнял, тези същества живеят в тропиците.

Само че, когато започнал да разпитва, научил, че рибарите редовно виждали кожести костенурки да плуват край атлантическото крайбрежие на Канада. Заключението било неизбежно: „Очевидно в нашите хладни атлантически крайбрежни води има ежегодно нашествие на костенурки с тропически произход" - пише той през 1965 г. Техният южен произход личал от няколкото мъртви екземпляра, които Блийкни изследвал. В окото на единия имало забита клонка от тропическо мангрово дърво; други били облепени с дребни ракообразни, характерни за топлите морета. И все пак кожестите костенурки оцелявали и дори се чувствали отлично при температури, които биха причинили смъртта на други морски костенурки. Още по-странно изглеждало, че огромните им стомаси съдържали маса от сдъвкани медузи заедно с отровните пипала, а хранопроводите им били „подплатени" със седемсантиметрови шипове, завити навътре, така че да задържат всичката тази хлъзгава плячка.

В крайна сметка Блийкни се заел с други изследвания (имал особена слабост към голохрилите), но не престанал да се удивлява на огромните чудовища, които видял на рибарския кей в Нова Скотия. „Беше невероятно - спомня си той в неотдавнашно интервю за канадски природозащитници. - Влечуго с подобни размери, което живее в леденостудена вода и идеално се изхранва с медузи." Близо 50 години по-късно учените все още са в почуда от физическата издръжливост на кожестата костенурка.

През последните 25 години изследователите бият тревога: числеността на животните, които изпълзяват от морето, за да снесат яйцата си на брега в тропическите и субтропичните ширини, е намаляла рязко: от десетки и дори стотици хиляди по тихоокеанските плажове на Мексико и Централна Америка до едва няколкостотин в наши дни; от няколко хиляди до шепа животни в Малайзия. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) е включил кожестите костенурки в списъка на критично застрашените видове, а факторите, които ги погубват, са отчайващо много: давят се, заплетени в риболовни съоръжения; задушават се с плаващи във водата полиетиленови торби; умират, ударени от кораби; убиват ги заради месото им; хората ги обричат на смърт дори преди да са се излюпили, като изкопават яйцата от гнездата им и ги продават като храна или афродизиак. Родословието на кожестата костенурка може да се проследи 100 млн. години назад. „Разхождала се е по плажовете още когато тиранозавърът е бил хищник номер едно" - казва Скот Екърт от Карибската мрежа за опазване на морските костенурки (WIDECAST) към университета „Дюк".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах