сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Отпор срещу фанатизма

1.10.2009 г.

Може ли екстремизмът да отстъпи пред по-толерантна форма на исляма? Питайте индонезийците.

Отваря вратата сам. Няма въоръжена охрана и не прави опити да се скрие. Абу Бакар Башир живее в скромна едноетажна къща в комплекса на училището интернат, създадено с негова помощ в тихото селце Нруки - сред планините в централната част на главния индонезийски остров Ява. Башир е 71-годишен кльощав мъж с бяла козя брадичка и живи черни очи, които изглеждат по-големи зад очилата със златни рамки. За него се говори, че е духовен лидер на войнствената ислямистка групировка „Джемаа Исламия", чието име се свързва с най-малко шест бомбени атентата в Индонезия през последното десетилетие, включително опустошителните експлозии в нощни клубове в Бали през 2002 г.

Башир отрича да е замесен в насилствени действия и също като успешните мафиотски босове засега няма доказана връзка с нито едно от престъпленията. Лежал е в затвора два пъти, общо под 4 години, по по-незначителни обвинения, без пряко отношение към атентатите. Но основаният от него ислямски интернат очевидно е ядрото на цяла мрежа джихадисти, целящи да създадат ислямска държава в Югоизточна Азия; неколцина от възпитаниците на школата в Нруки вече са осъдени за участие в големи бомбени атентати. Несъмнено наставленията на Башир са вдъхновили стотици, а може би и хиляди убийства и нападения срещу „сектантски" мюсюлмански групи, отклонили се от ортодоксалния ислям. При все това той лично отваря входната си врата. „Влезте - казва на бахаса, официалния език в Индонезия. - Ще пийнете ли сок?"

Носи дълга, свободна риза, бяло кепе и голям ръчен часовник. Във всекидневната му няма столове, нито картини - само чисто бели стени, саксия с цвете и ниска масичка, на която е сложена пластмасова кутия със сусамови курабийки. Той седи бос на пода върху тревистозелено килимче. Големият му син Абдул Рахим ни поднася сок от пъпеш във високи стъклени чаши.

„В исляма няма насилие - казва Башир със своя дълбок, дрезгав глас, размахвайки като диригент лявата си ръка. - Но ако враговете ни създават трудности, имаме право да отговорим с насилие. Именно това наричаме джихад. Няма по-възвишен живот от този на мъченика, загинал в джихад." Изказва се похвално за 11 септември и атентатите в Бали. Упорито твърди, че те не са терористични актове, а просто „реакция на онова, което вършат враговете на исляма".

Конгломерат от острови на север от Австралия, Индонезия изглежда сбутана в един от далечните ъгли на световната карта, но насилието по тези места може да има глобални последствия. Тя е най-многолюдната мюсюлманска страна в света, където живеят 207 млн. мюсюлмани - с 36 млн. повече, отколкото в следващата мюсюлманска държава с най-много обитатели - Пакистан; броят им се равнява на две трети от населението на всички страни в Близкия изток. Жителите й са изключително набожни; скорошно проучване на социологическата агенция Pew Global Attitudes показа, че Индонезия е една от най-религиозните страни в света. Тя е и просперираща демократична държава - третата по големина в света след Индия и САЩ.

Само че демокрацията в Индонезия е млада и едва прохожда - не са минали и 15 години от свалянето на президента Сухарто, който управляваше на практика като диктатор. Краят на неговата власт даде на индонезийците нови свободи на изразяване, но активизира и радикали като Башир. Той избистрил своите екстремистки възгледи по време на дългото си изгнание в Малайзия, където избягал, след като бил арестуван, задето се противопоставил на Сухарто.

Година след атентата в Бали през 2002 г. стана първата бомбена експлозия в хотел „Мариот" в Джакарта; през 2004 г. последва удар срещу австралийското посолство също в Джакарта, а през 2005 г. беше извършен троен самоубийствен атентат - отново в Бали. А само преди месеци, след дълга пауза, която накара мнозина експерти да повярват, че терористичната заплаха е значително намаляла, избухнаха бомбите в хотел „Риц-Карлтън" и за втори път в „Мариот". Това наистина са единични произшествия, пръснати из голяма страна. Но както гласи грубият превод на една индонезийска поговорка, „и малко отрова стига, за да развали всичкото мляко".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах