сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Морски банкет

1.9.2009 г.

Мантите край Малдивските острови се впускат в лудо пиршество.

На 708 км от южния бряг на Индия, в Малдивския архипелаг има необитаем остров - Ханифару. Гледан от въздуха, той не е нищо особено: гъсталак от тропически храсти върху шепа песъчлива суша. Островчето с форма на ятаган е толкова малко, че и дете би могло да го обходи за 10 минути. Този размер не е необичаен за Малдивите - съвкупност от 1192 миниатюрни острова, групирани в 26 атола сред необятната шир на Индийския океан. На няколко пъти в годината обаче, при благоприятно съвпадение на прилива и климатичните условия, тук се събират манти от целия архипелаг и се хранят край кораловите рифове, сякаш изпълнявайки сложен ритуален танц.

От май до края на ноември, когато югозападното мусонно течение на Индийския океан се сблъсква с надигащия се прилив, гигантската водна турбина засмуква тропическия крил и други видове безгръбначни от дълбините и ги изкарва на повърхността. Течението подхваща крила и го вкарва в залива Ханифару. Ако крилът останеше на повърхността, след време би се озовал зад кораловите стени на залива, в безопасност в открито море. Но това не става: дребните ракообразни инстинктивно бягат от дневната светлина и така попадат в дълбокия капан на „купата". За броени часове концентрацията им нараства внушително и водата помътнява, превръщайки се в гъста планктонова супа.

Тогава на сцената излиза Manta birostris. „Веднага след като приливът достигне най-високата си точка, се появяват няколко манти - разказва британският морски биолог Гай Стивънс, който от три години изследва мантите на Малдивските острови. - После изведнъж нахлува цяла тълпа и в продължение на два до четири часа гледаш как около 200 ската се хранят в заливче с размерите на футболно игрище."

Тези големи риби (размахът на плавниците на малдивските манти достига 3,5 м) са от т.нар. Активни филтратори. Загребват крил с широките си муцуни като комбайни в пшеничена нива - с такава лекота, сякаш вдишват плячката. Попаднат ли на богат участък, се обръщат и правят поредица задни салта, за да не изпуснат находката. Хранят се верижно, една зад друга - върволица от зейнали усти.

В тясното пространство на залива Ханифару им се налага да разширят репертоара си и Стивънс е бил свидетел на маневри, каквито другите учени рядко са виждали. Когато в залива се хранят 50 или повече скатове, се случва нещо необикновено. Първият в редицата настига последния и завихря веригата. „Наричаме това „хранене в циклон" - казва Стивънс. - Когато се съберат над 100 манти, те започват да се движат по разгъната спирала. Щом веригата се прекъсне, храненето става хаотично." Достолепният танц сред запенените води се превръща в жестоко меле, в което стотици манти се блъскат една в друга. За бъркотията допринасят и китовите акули - мудни планктоноядни гиганти с размерите на 12-метрови корабни контейнери, които се включват в угощението. За броени часове планктонът се изчерпва, пиршеството затихва и мантите започват да рият с главовите си перки песъчливото дъно на залива, за да изтласкат във водата скритата в него плячка.

Преди стотици години тези рогоподобни главови перки донесли на мантите прозвището „морски дяволи". Техните ужасяващи размери и силуетът на прилеп им придавали загадъчно-заплашителен ореол, поради което ги набедили за свирепи чудовища. Репутацията им била изчистена през 70-те години, когато водолазите открили, че мантите са кротки създания.

Днес заради дружелюбната им природа мантите са се сдобили с неясния статут на подводна туристическа атракция, което изкушава хората да се приближават до тях повече, отколкото е добре за диво животно. И все пак за вид, който се води почти застрашен, тази новопридобита популярност може да се окаже спасителна. Мантите се възпроизвеждат бавно и са обект на неконтролиран риболов, така че сериозният туристически бизнес може да бъде за местните хора икономически стимул да опазват скатовете, вместо да ги убиват. Нужно е обаче да се намери мярката: прекалено многото посетители могат да прогонят мантите от техните райони за хранене като залива Ханифару.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах