сп. National Geographic - Юли 2017
National Geographic KIDS - Юли 2017

Преди Ню Йорк

1.9.2009 г.

Може би смятате, че в днешния град има нещо диво? Да можехте да го видите през 1609 г.

Един от най-изненадващите посетители на Ню Йорк през последните години е бил бобърът Хосе.

Никой не знае откъде точно е дошъл. Предполага се, че е доплувал по река Бронкс от крайградския окръг Уестчестър на север. Една зимна сутрин през 2007 г. просто се появил на брега на реката в зоопарка в Бронкс, прегризал няколко върби и си направил леговище.

„Ако по това време ме бяхте попитали какви са шансовете в Бронкс да има бобър, щях да кажа, че няма такива - обяснява Ерик Сандерсън, еколог от Дружеството за опазване на дивата природа (ДОДП) със седалище в зоопарка в Бронкс. - В Ню Йорк не е имало бобри повече от 200 години."

В началото на XVII в., когато тук се намирало холандското село Нови Амстердам, хората масово ловели бобри заради кожите им, които били на мода в Европа. Търговията с кожи се разраснала в толкова печеливш бизнес, че двойка бобри си спечелили място на официалния печат на града, където са и до ден-днешен. Истинските животни изчезнали. Именно затова Сандерсън подходил с недоверие, когато Стивън Саутнър, негов колега от ДОДП, му казал, че е видял следи от бобър, докато се разхождал край реката. При все това открили леговището на Хосе точно на мястото, посочено от Саутнър, а няколко седмици по-късно се върнали и попаднали на самия Хосе.

„Тъкмо се стъмваше - разказва Сандерсън. - Стояхме на брега и си приказвахме, когато внезапно забелязахме бобъра. Първоначално плуваше точно към нас, а после започна да прави кръгчета в реката. Дръпнахме се малко, а той подаде обичайния за бобрите тревожен сигнал, като плясна два пъти с опашка по водата."

Завръщането на бобъра в Голямата ябълка беше приветствано от природозащитниците и доброволците, посветили повече от три десетилетия на възстановяването на доброто състояние на р. Бронкс, по-рано сметище за бракувани коли и отпадъци. Хосе е кръстен на Хосе Серано - конгресмен от Бронкс, извоювал през годините над 15 млн. долара федерални средства за почистването на реката.

За Сандерсън случаят с Хосе означава нещо повече. Вече близо десет години той ръководи проект на ДОДП, чиято цел е да визуализира възможно най-точно как е изглеждал остров Манхатън преди появата на града. Проектът, кръстен „Манахата" (на езика на племето ленапе това означава „островът с много хълмове"), представлява опит да върнем времето назад до следобеда на 12 септември 1609 г. - точно преди Хенри Хъдсън и неговият екипаж да навлязат в пристанището на Ню Йорк и да забележат острова. „Исках хората да се влюбят в първоначалния пейзаж на Ню Йорк - казва Сандерсън. - Исках да им покажа колко величествена може да бъде природата, когато всички нейни елементи функционират на място, на което дори и не предполагат, че би могло да има някаква природа."

Някога Манхатън бил удивителен див пущинак; тук имало огромни кестени, дъбове и индиански орехи, солени блата и тревисти равнини с диви пуйки, елени и черни мечки - „най-прекрасната земя, където е стъпвал човешки крак", по думите на Хъдсън. Пясъчни плажове се простирали по участъци от двата бряга на тесния остров с дължина 21 км, където индианците ленапе се угощавали с миди и стриди. През Манхатън се стичали потоци с обща дължина над 105 км, а в повечето от тях живеели по един-два бобъра.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах