сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Мис Камила

1.8.2009 г.

Журито на конкурса в Абу Даби се впечатлява от лъскавата козина, дългия врат... и голямата симетрична гърбица.

В нощта на финала над пустинята се стелеше мъгла, плътна и непроницаема като пясъчна буря. Тя скриваше звездите и в мрака по дюните плъзнаха шпиони. Разглеждаха внимателно лагер след лагер във влажния въздух, търсейки нещо специално. Месец преди тази януарска нощ бедуински кервани от Оман, Саудитска Арабия, Катар и други страни след дълъг път през Арабския полуостров се бяха събрали на едно усамотено място в емиратство Абу Даби, за да участват в събитието - камилски конкурс за красота.

От девет дни пред трибуната маршируваха всевъзможни камили, а съдиите с нетърпящ възражение вид отпращаха по-скромните групи заедно с дисквалифицираните им собственици. За това време журито бързо отся най-доброто от около 24 000 участници.

До десетия ден останаха само двама бедуини с великолепните си животни. Като глави на семейства мъжете бяха представени с фамилните си имена - Бин Танаф и Рамес. Финалната среща помежду им щеше щеше да бъде пропита с дух на съперничество и интрига, защото двамата бяха братовчеди от едно и също племе. Днешният двубой щеше да определи мястото на всеки от тях не само в света на камилите, но и в собственото им племе. Победителят щеше да получи ценни награди и най-вече - да спечели уважението на семейството си.

Затова и двамата изпратиха разузнавачи. Задачата им беше да претърсят лагерите за онази особено прекрасна камила, чиято покупка би могла да им осигури решаващото предимство след изгрев слънце, когато щеше да започне журирането.

Нека за момент спрем погледа си върху камилата. Забележете голямата гърбица - тази отпусната купчина мазнина, която се полюшва при всяка стъпка. Х-образните крака и плоските ходила, с които по-лесно се подскача, отколкото се тича. Вижте шията, клюмаща сякаш под тежестта на главата. И самата глава: нелепо дългите мигли, които потрепват над издължените ноздри и сякаш гумени бърни, от които се точи гъста бяла лига преживяна храна. Това същество не е надарено с особена красота.

Журито в Абу Даби обаче гледа камилите с други очи и ги оценява по строги критерии. Ушите трябва да са твърди, гърбът - висок, гърбицата - голяма и симетрична. Задницата не трябва да е много голяма, а колкото да има място за седло. Козината естествено трябва да е лъскава. Хубавата глава е масивна. Носът трябва да е подчертано изпъкнал в горната част, преди да се спусне към висящата долна устна. Дългата шия е плюс, както и дългите крака. Съдиите оглеждат и двата пръста на копитото, за да проверят т.нар. „дължина на междупръстието", както е формулирано в техните ръководства.

Защото в много от конкурсите за красота изборът се свежда до мерките.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах