сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Сините китове

1.8.2009 г.

Най-големият кит бавно се отдръпва от ръба на унищожението.

Научноизследователският кораб „Тихоокеанска буря" се открояваше сред белите яхти в пристанището на Акапулко - работен плавателен съд с черен корпус, който в предишния си живот е обикалял като траулер по Западното крайбрежие. На мен обаче ми допадаше точно това 26-метрово корито с мрачна външност и висок черен нос. Докато с Флип Никлин прехвърляхме багажа си по подвижната стълба и го подреждахме в нашата каюта, почувствах едва ли не дива радост.

Престана ли да се усмихвам; обхване ли ме мрачният дух на дъждовния ноември; заседя ли се твърде дълго пред компютъра на изкуствена светлина - знам, че е крайно време час по-скоро да отида до морето. Затова ентусиазирано приех да се включа в пътуването на „Тихоокеанска буря". И тъй като трябваше да отплаваме на 3 януари, си дадох три новогодишни обещания: да бъда любезен с другите на борда; да не ставам многословен в писанията си и да се въздържам от всякакви алюзии с Херман Мелвил.

Споменах ли вече, че щяхме да търсим бял кит?

Съвсем сериозно. В популацията от сини китове в североизточната част на Тихия океан - групата, която прекарва лятото главно край Калифорния и чиято миграция на юг щяхме да проследим - има бял син кит, вероятно албинос. Четири месеца по-рано екип с надуваема лодка, изпратен от „Тихоокеанска буря", му беше поставил маркер за сателитно проследяване някъде край Санта Барбара. След няколко седмици обаче маркерът с номер 4172 беше престанал да излъчва сигнал и сега местонахождението на кита беше загадка. Синхронизираната със слънцето сателитна система с околополярна орбита TIROS N вече не можеше да го следи, но се надявахме да го видим сред другите китове край Централна Америка.

Щом се настанихме на „Тихоокеанска буря", Никлин седна на койката си с кръстосани крака и се зае с настройките на своя Nikon D200 със специална приставка за подводно снимане. Никлин е нов вид китоловец, чиято работа не е да извлича китова мас, а да улови самата същност на китовете с любимия си харпун марка Nikon.

„Тихоокеанска буря" потегли на път. За да избегнем ветровете, които духат през провлака Техуантепек, известно време плавахме право на юг, оставяйки бреговете на Централна Америка източно от нас. После се насочихме на югозапад към мястото на температурната аномалия, което беше нашата цел.

„Куполът" на Коста Рика представлява издигане на студена вода, богата на хранителни вещества, предизвикано от сблъсъка на ветрове и течения западно от Централна Америка. Мястото не е точно определено - то леко се колебае, но „куполът" се движи в границите на 500 до 800 км от брега. Това издигане повишава с около 10 м нивото на термоклина - граничния слой между студената вода в дълбочина и топлата на повърхността. Заедно със студената, бедна на кислород вода от дълбините се издигат и нитрати, фосфати, силикати и други хранителни вещества - нещо като оазис в морето. Тези вещества в „купола" стимулират растежа на фитопланктона, с който се хранят дребните организми от зоопланктона; те от своя страна привличат по-големи животни - включително от най-големите.

Синият кит, Balaenoptera musculus, е най-огромното същество, живяло някога на Земята. Линей извел названието на този род от латинското balaena, което ще рече „кит", и гръцката дума pteron - „плавник" или „крило". Името на вида, musculus, е умалително от латинското mus - „мишка". Линей явно се е пошегувал. Теглото на „кита мишле" достига 200 т, а дължината - 30 м. Както някой слон може да хване мишка с хобота си, така и слонът на свой ред спокойно би се побрал върху гигантския език на кита. Ако библейският Йона не беше погълнат от кита, а му беше инжектиран венозно, той би могъл да плува по неговите артерии, изтласкван напред на всеки 10 секунди от бавния, величествен пулс.

Високата скорост, която развива синият кит при плуване, както и отдалечеността на тяхната „база" - мястото, където три от земните океани се сливат в леденостудените води около Антарктида - осигурявали защита на повечето представители на вида до началото на XX в.

С появата на харпуна с взривно устройство и по-бързите китоловни параходи крепостта им била превзета. До 60-те години на миналия век били избити 360 000 сини кита. Популацията около о-в Южна Джорджия била унищожена - както и животните, които някога се хранели в крайбрежните води на Япония. Видът бил на ръба на изчезването.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах