сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Вулканът под Йелоустоун

1.8.2009 г.

Последното изригване на вулкана било преди 640 000 години. Никой не знае кога ще е следващото.

На 29 август 1870 г. 30-годишният лейтенант от армията Гюставъс Доун, член на изследователска експедиция до района на Йелоустоун, успял да изкачи връх Уошбърн. Погледнал на юг и установил, че в един участък на обширните Скалисти планини липсват... планини. Единствените възвишения, отдалечени на много километри разстояние, затваряли като в скоби огромен горист басейн. Доун намерил само едно обяснение за тази празнина: „Големият басейн - написал той - някога е бил огромен кратер на вече угаснал вулкан."

Лейтенантът бил прав: Йелоустоун е вулкан - при това не какъв да е. Най-старият и най-прочутият национален парк в САЩ се е разположил точно върху един от най-големите вулкани на света. Доун обаче направил една грешка, при това съществена: вулканът на Йелоустоун не е угаснал. Напротив - все още е обезпокоително жив.

На света има вулкани и супервулкани. За последните няма общоприета дефиниция. Терминът доби популярност след един документален филм на Би Би Си през 2000 г., но някои учени го използват като описание на изригвания с изключителна сила и мащаби. Геоложката служба на САЩ използва думата за всички изригвания, изхвърлили над 1000 куб.км пемза и пепел наведнъж - над 50 пъти повече от страшното изригване на Кракатау през 1883 г., причинило смъртта над 36 000 души. Вулканите образуват планини. Супервулканите ги заличават. Вулканите убиват растенията и животните на километри наоколо. Супервулканите излагат на риск цели видове, тъй като променят климата на цялата планета.

В рамките на писаната човешка история не е имало изригване на супервулкан, но въз основа на наличните данни геолозите са успели да реконструират как е изглеждало едно такова събитие. Първоначално поток топлина се издига от дълбините на планетата и стопява скалите непосредствено под земната кора. Там се създава огромна камера, пълна с магма, полутечни скали и разтворени водни пари, въглероден диоксид и други газове под високо налягане. В хода на хилядолетията в камерата продължава да се трупа магма и земята над нея започва да се надига сантиметър по сантиметър. По краищата на купола се отварят пукнатини. Когато налягането на магмената камера бъде освободено през пукнатините, разтворените газове внезапно избухват в мощна и неконтролируема реакция. „Все едно да отвориш бутилка кола, след като си я разклатил" - казва изследователят Боб Кристиансен, поставил началото на проучването на вулкана Йелоустоун през 60-те години. Когато магмената камера се изпразни, земната повърхност рухва. Така се получава гигантска калдера - от испанската дума за котел.

„Горещата точка", създала Йелоустоунската калдера, е изригвала десетки пъти в миналото, като активността й може да се проследи до 18 млн. години назад. Тъй като корените й са дълбоко във вътрешността на планетата, а тектонската плоча над нея се мести на югозапад, призрачните калдери от по-ранните изригвания са се разпрострели като наниз гигантски мъниста. Последните три суперизригвания са се случили в самия Йелоустоун, за последно преди 640 000 години. Числата не могат да опишат пълните мащаби на катастрофата. Учените са пресметнали, че стълбът пепел от изригването на Йелоустоун се е издигнал на 30 000 м и е отложил пласт отломки през целите Западни щати до Мексиканския залив. Пирокластични потоци (плътни и смъртоносни вълни от пепел, скали и газ, нагрети до 800 градуса) се понесли през пейзажа като гигантски сиви облаци. Те покрили цели долини със стотици метри вулканичен материал - толкова нагорещен и тежък, че полепнал като асфалт върху по-рано тучните склонове. А това дори не бил най-силният напън на Йелоустоун. Изригването преди 2,1 млн. години било над два пъти по-мощно и оставило след себе си кратер с площ 4000 кв.км.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах