сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Сбогом, Венеция

1.8.2009 г.

Туристите заливат града. Местните жители го напускат.

Никъде в Италия, където нещастията връхлитат разкрасени с рококо стил, няма да откриете по-изящно рамкирана криза от тази на Венеция. Нито суша, нито вода - мержелеещ се някъде помежду им, градът се въздига като мираж от една лагуна в дъното на Адриатика. От векове го грози опасността да изчезне под вълните на acqua alta - безмилостно редовните наводнения, - но това е най-дребният от всичките му проблеми.

Ако искате да научите повече, обърнете се към кмета Масимо Качари - разсеян и жизнерадостен професор по философия, който владее до съвършенство немски, латински и старогръцки. Питайте го за acqua alta и потъващата Венеция и той ще ви отговори: „Ами купете си ботуши." Като има вода - да газят с ботуши?

Ботушите вършат работа във водата, но са безполезни срещу един друг вид потоп, който поражда повече притеснения от преливането на лагуната. Брой на жителите на Венеция през 2007 г.: 60 000. Брой на посетителите през 2007 г.: 21 милиона.

Например само за един уикенд през май 2008 г. 80 000 туристи се спуснаха върху града подобно на скакалци върху египетските поля. Обществените паркинги в Местре - в континенталната част, където хората оставят колите си, преди да хванат автобуса или влака до историческия център - се препълниха и затвориха врати. Успелите да се доберат до Венеция нахлуха по улиците като рибни пасажи, хапнаха пица и сладолед и оставиха след себе си купища хартии и пластмасови бутилки.

Прозвището La Serenissima („най-ведрата") съвсем не отговаря на истината. Светът се потапя в пищно изваяния купел на града с гид в ръка; в багажа си е опаковал фантазии, четка за зъби и здрави обувки. Пляс! - и венецианците се разплискват навън. Туризмът не е единствената причина за все по-масовото им бягство, но един въпрос е увиснал като мараня във въздуха: кой ще бъде последният останал венецианец?

„Венеция е толкова прекрасна" - казва директорът на една културна фондация. От прозореца му се открива гледка към водния басейн Сан Марко с безкрайната флотилия от моторници, гондоли и vaporetti (нещо като водни автобуси) и отвъд него към площад „Сан Марко" - епицентъра на венецианския туризъм. „Всичко тук е един огромен театър - продължава той. - Ако имаш достатъчно пари, можеш да си наемеш апартамент в palazzo от XVII в. заедно с прислугата и да се изживяваш като аристократ."

Моля, заемете местата си. В тази пиеса Венеция изпълнява две роли - на град, в който живеят хора, и на туристическа забележителност. Осветлението, декорите и костюмите са толкова прекрасни, че чак ти се свива сърцето, но сценарият е объркан, а краят остава отворен. Едно е сигурно: всички са лудо влюбени в главната героиня.

Красотата е трудно нещо" - казва кметът Качари, все едно говори на магистърски семинар по естетика, а не отговаря на въпрос, свързан с политиката на общината. Той цитира Езра Паунд (американския поет, погребан във Венеция), който пък цитира реплика на Обри Биърдсли към Уилям Бътлър Йейтс - един вид литературна игра на развален телефон, - но мъглявото изразяване е също толкова венецианско, колкото са и извивките на Големия канал.

Качари, прочут колкото с красноречието, толкова и с арогантността си, изглежда е в настроение, черно като косата му и пищната му брада.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах