сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

Дунавските острови

1.7.2009 г.

Европейски ли са грижите за най-европейската река на България?

Белият Дунав, зелените острови и птиците от Червената книга

Дунав протича през териториите на 9 държави, но за мнозина наши сънародници е „една от най-българските реки". Всъщност той е колкото „хубавият син Дунав" на Йохан Щраус, толкова и „тихият бял Дунав" на Ботев и Вазов.

Да пътешестваш по Дунав не е като да се спускаш по Амазонка, Конго или Мисисипи. Не са необходими кой знае какви усилия и средства, за да посетиш и разгледаш северната граница на страната ни, но пък основната цел на всяко пътуване е винаги една и съща - опознаване на света.

Не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река. Водата тече и отнася всичко - следи, събития, спомени. Изправиш ли се обаче на брега на древния Данубиус, самите му вълни напомнят какво особено значение има тази европейска река за България. През вълните и съзнанието ти преминават Аспарухови конници, бунтовни воеводи, руски войници... Когато изплува и фактът, че Дунав често променя островите си, създава нови и изяжда съществуващите, вече си готов да го наречеш „река на времето". Тези острови, рибарските села, заливните гори, блатата и редките птици превръщат Дунава и в неповторимо пространство, което заслужава да бъде опознато.

Точно сега реката е решила да залее напълно втория по големина български остров Козлодуй, затова се насочваме към най-големия - Персин. Той се намира срещу Белене - малък град с многовековна история и големи надежди за бъдещето. През 1977 г. тук започва изграждането на хидротехнически комплекс, а после и на атомна електроцентрала, но и двата строежа са спрени. Много жители на Белене се надяват, че някой ден те ще бъдат завършени и пуснати в експлоатация, осигурявайки нови работни места. Не е ясно обаче как това би се отразило върху парк „Персина" - основната забележителност на региона.

Веселин Коев е на 31 г. и работи като главен експерт по биологично разнообразие в природния парк. Макар и в отпуск, той се съгласява да бъде наш водач в уникалния свят, наречен „влажни зони". Паркът носи името на остров Персин, познат и като Белене. Функциониралият тук комунистически концентрационен лагер не съществува от 1989 г., но в западната част на Персин и сега има затвор, в който се излежават по-леки присъди. Наличието на затвор и резерват ограничава посещенията на острова, но ние разполагаме с необходимите документи, а и присъствието на нашия водач е допълнителна гаранция пред охраната от контролно-пропускателния пункт. Коев посещава Персин почти всеки ден - взима проби от водата, наблюдава птиците, проверява нивото на блатата. Той кара джипа и моторната лодка на дирекцията на „Персина", обхожда и другите територии на резервата, следи за поява на бракониери.

Докато колелата на получения по програма „Фар" джип „Мазда" трополят по понтонния мост между дунавския бряг и острова, Веселин ни разказва за „Персина". Блатата, наводнените ливади и заливните гори на Персин, Милка, Китка, Голяма Бързина и другите близки острови са обитавани от внушително количество птици, между които редкият морски орел и включената в Червената книга белоока потапница. Тук се срещат световно застрашеният ливаден дърдавец и изчезващият в цяла Европа блестящ ибис. Големите блата като Песчинското и Старото, както и по-малките като Дюльова бара съставляват поддържан резерват „Персински блата". И там, и в мочурищата в източната част на острова е позволена известна човешка намеса, докато Милка и Китка са обявени за строги резервати, където природата е пълновластен господар.

Никой от дунавските острови не запазва сухоземната си територия през цялата година. При пролетното пълноводие реката ги залива и те остават така в продължение на месеци. Персин прави изключение, защото през 1947 г. бил опасан с изкуствена дига. Тя го спасила от ежегодните наводнения, но започнала да унищожава блатата и заливните гори, а оттам и уникалната му флора и фауна. Хората се нуждаели от обработваема земя и не мислели за нуждите на прелитащите и гнездящите в района птици. Мочурищата и наводнените ливади се смятали за излишни, дори за вредни - там се развъждали комари. Затова било решено те да бъдат пресушени.

Днес е ясно, че така били унищожени влажни зони, които осигурявали подслон на хиляди птици, земноводни, влечуги, бозайници, растения. Правят се опити загубите да бъдат възстановени, но по този въпрос сред населението на дунавското поречие не цари единодушие. „Много хора цял живот са се борили блатата да бъдат пресушени. За тях сегашните ни опити за възстановяването им изглеждат направо абсурдни!" - сподели директорът на „Персина" Стела Божинова.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах