сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Телескопите

1.7.2009 г.

Гигантски телескопи отвеждат човешкия поглед далеч от Земята.

Когато за първи път погледнеш към звездите с телескоп, първо оставаш смаян от гледката - златните пръстени на Сатурн, звездните купове, блеснали като бижута върху черно кадифе, и галактиките, засияли с нежна светлина, по-древна от човешкия род - и от осъзнаването, че ние и нашият свят сме част от тази гигантска система. А малко по-късно ти се приисква да имаш по-голям телескоп.

През есента ще се навършат 400 години, откакто Галилей първи насочил телескоп към нощното небе и така поставил началото на тази двустепенна програма. Най-напред останал удивен от видяното. Телескопът му разкрил толкова много невидими до този момент звезди, че когато се опитал да нанесе на карта само тези в едно-единствено съзвездие, Орион, скоро се отказал и признал, че е бил „съкрушен от огромния брой звезди". Видял планини на Луната. Регистрирал четири ярки спътника, тълпящи се около Юпитер като планети в малка слънчева система - нещо, което критиците на Коперниковата хелиоцентрична космология били отхвърлили като физически невъзможно. Очевидно Земята била малка част от голяма Вселена, а не голяма част от малка такава.

Разбира се, съвсем скоро Галилей се захванал да прави по-големи и по-добри телескопи. Все още нямало големи лещи, които да събират светлината, поради което той насочил усилията си към конструирането на по-дълги телескопи, които имали по-голяма увеличителна способност и ограничавали ореолите от лъжливи цветове, характерни за стъклените лещи от онази епоха. По-късно астрономите доразвили дизайна на рефракторните телескопи със стъклени лещи и в някои случаи постигнали смайващи размери. В Данциг Ян Хевелий използвал 46-метров телескоп; окачен с въжета на един стълб, той се огъвал при най-слабия вятър. В Холандия братята Хюйгенс създали длъгнести телескопи, които въобще нямали тръби: лещите на обектива били монтирани на висока платформа насред полето, а намиращият се на 60 м наблюдател подравнявал спрямо тях увеличителен окуляр и гледал през него.

Рефлекторният телескоп, създаден от Исак Нютон, бил следващата стъпка към удовлетворяването на желанието на човек да види повече. Огледалото изисквало шлифоването на една-единствена повърхност, която да събира звездната светлина и да я отразява към фокалната равнина, а тъй като подпорите на огледалото се намирали от задната му страна, то можело да има доста големи размери, без да хлътва от собствената си тежест, както често се случвало с големите лещи. Уилям Хершел открил планетата Уран със самоделен рефлекторен телескоп - отливал металните огледала в двора или в мазето и веднъж му се наложило да се спасява от потеклата река разтопен метал, след като калъпът от конски тор се разпукал.

Днес най-големите телескопи имат огледала с диаметър до 10 м и съответно събират четири пъти повече светлина от легендарния петметров телескоп „Хейл" в Паломарската обсерватория в Южна Калифорния. Някои от тези гиганти, които се извисяват подобно на многоетажни сгради, са толкова автоматизирани, че могат сами да се чистят от прах по залез, да отварят купола на обсерваторията, да подреждат задачите си и да извършват наблюдения през нощта, а също и да се самоизключват, ако времето се развали - всичко това без или почти без човешка намеса. При все това хората - нали са хора - продължават да се месят дори и само за да се грижат нещо да не се обърка: понастоящем загубата на една-единствена работна нощ на някой голям телескоп се равнява на разхищаването на 100 000 долара разходи по поддръжката.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах