сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Величието на Ангкор

1.7.2009 г.

Свещеният град може би сам е станал причина за своя упадък.

Погледнат отвисоко, многовековният храм се мярва и изчезва като видение. В първия момент той е само жълтеникаво петно сред гъстите гори на днешна Камбоджа. Под нас се простира изгубеният град Ангкор - днес потънал в руини и обитаван главно от селяни, отглеждащи ориз. От Тонле Сап - „голямото езеро" на Югоизточна Азия 30 км пó на юг, до планинския хребет Кулен, който се издига от заливната равнина пак толкова на север, пейзажът е осеян с групички кхмерски къщи, кацнали върху тънки колове, за да се спасят от летните мусони. После Доналд Куни насочва свръхлекия самолет над върховете на дърветата и пред нас се разкрива гледката на величествения храм Бантеай Самре.

Построен през XII в. в чест на индуисткия бог Вишну и реставриран през 40-те години на XX в., той събужда спомена за средновековната Кхмерска империя в нейния разцвет. Храмът е ограден с две стени във формата на концентрични правоъгълници. Бантеай Самре е само едно от над хилядата светилища, издигнати от кхмерите в град Ангкор през периода на бурно строителство, сравнимо по амбиция и мащаби с египетските пирамиди.

В Ангкор се разиграл един от най-забележителните случаи на изчезване в историята. Кхмерското царство просъществувало от IX до XV в., като в апогея си владеело обширна област от Югоизточна Азия - от Мианмар (по-рано Бирма) на запад до Виетнам на изток.

750 000 души живеели в столицата Ангкор с територия колкото днешен Ню Йорк - най-големия градски комплекс от прединдустриалната епоха. В края на XVI век, когато португалските мисионери за пръв път видели лотосоподобните кули на Ангкор Ват - най-съвършения от градските храмове и най-големия религиозен паметник в света, - някогашната бляскава столица на империята била в предсмъртна агония.

Учените са създали дълъг списък с хипотези за този край, включително алчни нашественици, религиозен прелом и пренасочване към морската търговия, което обрекло на гибел изолирания от морето град. Това са предимно догадки: запазени са около 1300 надписа по колоните на вратите и върху специални стели, но хората от Ангкор не са оставили и една дума, която да обясни рухването на тяхното царство.

Най-новите разкопки - не на храмовете, а на инфраструктурата, благодарение на която градът е функционирал - водят към друг отговор на загадката. Изглежда, че Ангкор е бил обречен от същата онази находчивост, която успяла да преобрази отделни дребни княжества в една империя. Носителите на нейната цивилизация се научили как да обуздават сезонните наводнения в Югоизточна Азия, а после загубили силата си, когато контролът върху най-жизненоважния ресурс - водата, се изплъзнал от ръцете им.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах