сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Шимпанзетата от Фонголи

1.7.2009 г.

Нови открития потвърждават тяхната еволюционна връзка с човека.

Зората настъпва внезапно, сякаш невидима ръка се е присегнала и е врътнала ключа за регулиране на светлината. Това е знак за 34-те шимпанзета да се пробудят.

Все още са в гнездата, които са си построили предната вечер по дърветата на ръба на едно открито плато.

Дивите шимпанзета не пазят тишина на ставане от леглото. Събуждат се с крясък. За всеки звук, който чувам, си има специален термин - тръбене, лай, писъци, възклицания, - но за новодошлия те се сливат в лудешка, жизнерадостна и набираща сили врява. Няма как да ги слушаш, без да се усмихнеш.

Това не са шимпанзетата, които вече сте срещали по страниците на National Geographic. Те живеят в осеяната с дървета савана в Източен Сенегал и оттатък границата в Западно Мали. За разлика от по-добре познатите техни роднини от джунглата, шимпанзетата от гористата савана прекарват по-голямата част от деня на земята. Тук свода на джунглата го няма. Дърветата са ниски и растат нарядко - околна среда, която много прилича на открития, покрит с шубраци пейзаж, където еволюирали ранните хора. По тази причина общностите от шимпанзета като групата Фонголи - кръстена на един поток, който минава през територията й - са невероятно ценни за учените, които изучават корените на нашия вид.

В 8 сутринта малкият термометър на ключодържателя ми показва 32 градуса. Ризите ни са белязани със същите солени бели линии, които се появяват по обувките на хората през зимата. Тук солта е от потта ни. На платото, което пресичаме, няма нищо - само червеникави скали и безмилостно слънчева радиация; нито едно дърво не спира лъчите на екваториалното слънце. В раниците си носим по три литра вода. На тръгване беше студена. По обяд ще е достатъчно топла, за да си запарим чай.

Не се оплаквам - опитвам се да ви опиша как е тук. Животът в саваната (дори в т.нар. „мозаична савана", облекчена от по-тучните петна на горичките покрай потоците) е изключително труден. Ако сте примат, свикнал на по-зелен ландшафт, ще трябва да нагодите поведението си, за да оцелеете. Нашите първи прадеди хоминини (т.е. ходещи на два крака човекоподобни маймуни) еволюирали преди повече от 5 млн. години, през миоцена - епоха на много силно засушаване, когато се появили обширни тревисти равнини. Тропическите примати, които живеели в периферията на тези територии, вече не разполагали с изобилие от плодове и целогодишни потоци и езера. Били принудени да се приспособят, да търсят храна и вода по-надалеч и да започнат да използват други ресурси. С две думи, да станат изобретателни.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах