сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Спомен от героична епоха

1.6.2009 г.

Микенска Гърция и Троя през погледа на „Илиада" и съвременната археология.

Гневът. „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,/ който донесе безбройни беди на войските ахейски,/ прати в подземното царство душите на много герои,/ тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,/ пир за грабливите птици. Тъй волята Зевсова стана..."

Близо три хилядолетия тези думи като барабанен бой възвестяват началото на Омировата „Илиада" - едно от най-трайните и влиятелни произведения на изкуството, създавани някога. Сюжетът на епичната поема е подвеждащо прост и се свежда до събитията през приблизително двуседмичен период от последната година на прочутата Троянска война между гърци и троянци, избухнала заради Елена - невярната съпруга на царя на Спарта. Начало на действието поставя страховитият сблъсък, който се разиграва в първите стихове между Ахил, най-великия сред събраните пред Троя гърци, и неговия могъщ, макар и често некомпетентен командир Агамемнон. Заслепен от гнева си, Ахил се оттегля от битките (което има катастрофални последствия за неговите гръцки другари) и се връща едва когато троянският принц Хектор убива любимия му спътник Патрокъл, за да търси отмъщение. Намира го в бруталното убийство на Хектор и поемата завършва с погребението на храбрия, но обречен троянец.

На едно друго ниво обаче „Илиада" изследва най-дълбоките тревоги на човечеството - човешките ограничения, връзките между хората и техните богове или общности, честта, войната и смъртта. Нейното значение е неподвластно на времето. Преди години гледах репортаж от Сомалия за ужасната съдба на един американски рейнджър, влачен по улиците на Могадишу, и си помислих колко малко се е променил светът. Читателите на „Илиада" едва ли ще забравят как Ахил триумфално влачи тялото на Хектор зад колесницата си и „черните къдри се пръснаха, в прах се оваля главата".

„Илиада" дала на класическите, а и на днешните гърци Олимпийския пантеон от богове и богини. За древните гърци обаче тя разказвала събития от тяхното собствено минало: за тях Троянската война била исторически факт. Някои вярвали, че са потомци на Омировите герои; Александър Велики, който спял с „Илиада" до възглавницата, извеждал родословието си по майчина линия чак от Ахил. Действителността, разбира се, е далеч по-сложна. „Илиада" не е историческо съчинение, нито пък предлага достоверен образ на живота в Гърция през късната бронзова епоха между 1600 и 1100 г. пр.Хр.

Всъщност „Илиада" съвсем не била създадена в този период, наричан от историците Микенска епоха, а представлява крайният резултат от петвековна вдъхновена устна поетична традиция. Между разцвета на микенската култура (XIII в. пр.Хр.) и епохата на Омир (VIII в. пр.Хр.) се простират пет столетия, в продължение на които поколения неизвестни професионални поети си предавали творящия се епос. Всеки добавял нещо от собствения си талант, а изискванията на публиката, която поколения наред искала да слуша „Илиада", вероятно са били на също толкова високо ниво като уменията на бардовете. Елините приписали окончателното композиране на този шедьовър на поет, когото кръстили тейос Хомерос - „божествения Омир". Подобно на нас и те не знаели нищо друго за него, освен това предполагаемо име.

Повечето изследователи изучават късната бронзова епоха заради самата нея, а не защото искат да осветлят „Илиада". „Не ме е грижа за Омир!" - каза ми една археоложка в Гърция, раздразнена от масовата заблуда, че търси Троянската война. При все това задълбочените съвременни проучвания непрекъснато вадят на бял свят несъмнено Омирови детайли и доказват, че - макар и да не е написана през бронзовата епоха - „Илиада" е съхранила парченца от нейната история. Подобно на споменатата археоложка и аз не търсех Троянската война, но бях дълбоко заинтригувана от всички тези исторически детайли, които изграждат богатата тъкан на „Илиада": земите около самата Троя в Северозападна Турция, гигантските стени на Микена и приказните й съкровища, бойните кораби от бронзовата епоха, оръжията и доспехите и късчетата микенски език.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах