Въпреки че носи каска, ръкавици, налакътници, предпазители за пищялите и коленете и подсилен найлонов костюм, Бобо е покрита със синини и драскотини след пътешествието в Пещерата на ягуара. „Нищо необичайно - казва тя пренебрежително. - Пещерняците са твърде вманиачени, за да обръщат внимание на подобни дреболии. Искаме да се върнем долу колкото може по-бързо. Наричаме го пещерна треска. Кара очите ни да светят."
Бобо е изследвала над 700 пещери. Паралелно с това си е чупила гръбнака, късала е мускули, изкълчвала си е пръсти на ръцете и краката и едва не загинала от хипотермия. Но най-много я боли, когато някой нарани пещера. През 2001 г. посетила пещера, където всички сталактити и сталагмити били вандалски изпотрошени.
„Стотици, хиляди унищожени образувания - казва тя, - за чието създаване са били нужни милион години. Огледах се и ми дойде в повече. Просто седнах и се разплаках." След това продължава: „В микроклимата на пещерите живеят редки и много чувствителни видове, които не се срещат никъде другаде по света. Има и археология! Нали видя в Пещерата на ягуара."
Проникнахме в пещерата през таен отвор високо сред гората, до който пуснахме десетметров рапел. Бобо ми показа местните обитатели - пещерен щурец, блед и ъгловат като скелет; 2,5-сантиметрова пещерна рибка, прилична на бял призрак; слузест саламандър, черен като въглен.
В голям речен тунел с пясъчни коси и от двете страни разгледахме праисторическите отпечатъци от лапи на ягуар, оставени преди 35 000 години от две животни, оказали се затворени тук. И което е още по-забележително - 274 древни човешки следи били открити в една част, кръстена Булеварда на аборигените, която днес е затворена за пещерняци. Датиращи отпреди 4500 години, това са най-старите човешки следи в пещера, откривани в Северна Америка.