сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Краят на изобилието

1.6.2009 г.

Нашият горещ и гладен свят може да бъде изправен пред постоянна хранителна криза.

Това е най-простото, най-естественото действие - подобно на дишането и ходенето на два крака. Сядаме на трапезата, хващаме вилицата и поемаме в уста сочна хапка, без да подозираме, че съдържанието на чинията върви в добавка с двойна порция глобални последици. В съвременното общество сме свободни от бремето да отглеждаме и прибираме реколтата и дори да месим хляба си - достатъчно е просто да си платим за това. Прави ни впечатление само когато цените се повишат. А последиците от нашето невнимание са сериозни.

Миналата година главозамайващият ръст на цените на хранителните продукти извади планетата от доскорошната летаргия. Между 2005 и лятото на 2008 г. цените на пшеницата и царевицата се утроиха, а цената на ориза нарасна петкратно, което предизвика гладни бунтове в над 20 страни и тласна още 75 млн. души под границата на бедността. Но за разлика от предишните сътресения, породени от краткотраен недостиг на храна, това рязко повишение на цените се случи в година, когато земеделците в света прибраха рекордно голяма реколта от зърнени култури. Поскъпването този път е симптом за по-сериозен проблем, който опъва нишките на световната хранителна мрежа. И няма изгледи да отшуми скоро. Казано с прости думи - през по-голямата част от последното десетилетие светът консумира повече храна, отколкото произвежда. „Земеделската производителност нараства само с 1-2% годишно - предупреди в разгара на кризата Джоачим ван Браун, генерален директор на Изследователския институт по хранителна политика във Вашингтон. - Това е твърде малко спрямо ръста на населението и увеличеното търсене."

Високите цени са основният сигнал, че търсенето надхвърля предлагането, че просто няма достатъчно храна за всички. Това явление, познато с термина „агфлация" (от „аграрен" и „инфлация"), засяга най-тежко около 1 млрд. души - най-бедните жители на планетата, които обикновено харчат между 50 и 70% от доходите си за храна. Въпреки че свиването на световната икономика доведе до известно понижение на цените, те все още запазват почти рекордни нива. Климатичните промени, вследствие на които сезоните стават все по-горещи, а водата - все по-недостатъчна, по всяка вероятност ще се отразят зле на реколтата в голяма част от света. Още малко и ще се изправим пред призрака на постоянна продоволствена криза - според използвания от учените термин.

Какво тогава може да стори един горещ, пренаселен и гладен свят?

Това е въпросът, който в момента се опитват да решат Bан Браун и неговите колеги от Консултативната група по международни земеделски проучвания. Този консорциум обединява световноизвестни изследователски центрове, които от средата на 50-те до средата на 90-те години на XX в. помогнаха да се увеличат над два пъти средните световни добиви от царевица, ориз и пшеница. Това изумително постижение получило името „зелена революция". Само че при перспективата световното население да достигне 9 млрд. души до средата на века същите тези експерти казват, че имаме нужда от ново чудо, което да удвои производството на храни до 2030 г.

С други думи - нужна е нова зелена революция. В двойно по-кратък срок.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах