сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Арктика на търг

1.5.2009 г.

Топенето на полярната шапка подклажда съперничество за предполагаемите нефтени находища под нея.

Едновременно с топенето на полярната шапка пет държави се борят за власт върху новите енергийни ресурси. Залозите са огромни. Под морското дъно в тази необятна пустош може би се крие почти четвърт от неоткрития нефт и газ на света.

Кабинетът на Артур Чилингаров - брадатия полярен изследовател и отскоро Герой на Руската федерация - се намира в края на един дълъг коридор в руската Дума. На входа пази плакат на атомния ледоразбивач „Ямал" - 150-метрово чудовище с изрисувани зъби. Чилингаров се е разположил в кожен стол, облечен в тъмен костюм и със златната звезда на герой на гърдите. До него има еднометров глобус, който би бил съвсем нормален, ако не беше обърнат така, че да се виждат и двата полюса: Земята е полегнала на една страна.

В Москва е зима, а само преди три месеца Чилингаров беше забил руското знаме на дъното на Северния полюс - външна изява на териториални претенции, която породи дипломатически скандал и буря от заглавия в световните медии. Чилингаров е зает човек и прескача учтивостите, когато сядам срещу него. „Трябваха ни седем дни и седем нощи, за да стигнем до полюса - казва той. - Не беше лесно." Близо до полюса корабите открили пробив в леда и спуснали в него две малки подводници - „Мир I" и „Мир II". Чилингаров бил в първата. Целта му - истинският Северен полюс - се намирала на 4200 м по-надолу.

„Беше тъмно, много тъмно - разказва той за спускането. - Опасно беше, разбира се. Страхувахме се, разбира се." Той и неговият колега депутат Владимир Груздев - бизнесмен, платил половин милион долара за удоволствието - се взирали през илюминаторите. Спускането отнело близо три часа, колкото траело и издигането. Междувременно ледовете над тях се движели. Ако не успеели да открият отвора, щели да попаднат в капан. „Най-потискащо - споделя Чилингаров - беше ясното съзнание, че няма кой да ни спаси." Малко след пладне „Мир I" докоснал равните и фини глинести наслаги на морското дъно. Подводницата взела проби от тях, след което се придвижила до самия полюс, където роботизираният манипулатор забил в тинята руско знаме от титан.

„Защо забихме знамето? - казва Чилингаров. - Нали всеки път, когато една страна спечели нещо, тя забива своя флаг." След което изтъква, че знамената на много държави стърчат от ледовете над Северния полюс. Знамена има и на Южния полюс, както и на връх Еверест. „Американците оставиха знамето си дори на Луната" - казва той и продължава: - Това е едно от най-великите географски постижения. Горд съм, че руското знаме е там. Има предостатъчно място за знамената на другите страни."

Чилингаров споменава, че експедицията, която много хора възприемат като официален акт на Кремъл, всъщност била финансирана с частни капитали. Путин съвсем не му бил заповядал да стигне до полюса. Дори напротив - първоначално го предупредил, че спускането ще бъде твърде опасно. Чилингаров - патриот и политик, който чудесно разбира, че подвигът го е направил национален герой - пропуска други малко известни подробности: че не той дал първоначалната идея през 1997 г., а трима чужденци, че самият той се присъединил към екипа по-малко от година преди спускането през 2007 г. и че пробите от дъното са ненужни и няма да донесат нищо на науката.

Завръщането на подводниците било мъчително - „Мир I" и след нея „Мир II" търсили час и половина отвора в леда, - но драмата на спускането скоро била заглушена от политическия й подтекст. На борда на корабите на повърхността чакали повече от 40 журналисти, които бързо изпратили своите кореспонденции: „Русия претендира за Северния полюс!" Чилингаров нарочно разпалил националистичния плам, заявявайки на една пресконференция: „Арктика винаги е била руска."

Виж картата

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах