сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

В търсене на Шангри Ла

1.5.2009 г.

Две представи за бъдещето се борят за душата на китайския Далечен запад



Жизнерадостна група туристи, всички от Източен Китай, бутат огромно тибетско молитвено колело.

Тръгнали на автобусна екскурзия в китайския див запад, те се забавляват с опитите си да завъртят гигантското устройство. „Молитвеното колело на щастливата победа", високо поне 15 м и с диаметър около 7,5 м, е украсено с барелеф, показващ как населяващите Китай 56 етнически групи се трудят заедно в приказна хармония.

На помощ идват трима яки монаси с бръснати глави, облечени в тъмночервени роби. Туристите са се мъчели да завъртят колелото обратно на часовниковата стрелка - погрешната насока според тибетския будизъм. Монасите обръщат посоката на усилията им и колелото се завърта като исполински пумпал.

Изведнъж от нечий мобилен телефон се разнася популярна китайска мелодия. Жена с лилав клин бръква в огромната си чанта. Мъж посяга към джоба на черното си кожено палто. Момиче с карирани кецове започва да рови в сребристата си раница. Звънът обаче идва от единия монах, който се отдръпва от колелото и измъква телефона от диплите на робата си. Говори високо, вперил поглед в града под себе си. Там е хотел „Парадайз" - петзвезден колос, в който има плувен басейн и огромно бяло пластмасово копие на свещения връх Кауагъбо. Около хотела се простират жилищни блокове от сив бетон. А на склона на един далечен хълм, подобно на фантастичен дворец, проблясва реставрираният манастир от XVII в. Ганден Сумцелин - по-малък, но също толкова впечатляващ вариант на големия храм Потала в Тибет.

Добре дошли в Шангри Ла.

Преди десет години това било затънтено, западнало селище в края на Тибетското плато, на път да се превърне в призрачен град от безстопанствени сгради и запуснати черни пътища. Повечето обитатели били напуснали традиционните си жилища - просторни фермерски домове с каменни стени и внушителни дървени греди, - за да се преместят в по-модерни сгради с водопровод и канализация. Кварталът, който оставили след себе си, изглеждал обречен да остане в миналото. Днес, след драстично преобразяване, това е едно от най-популярните туристически средища в Китай и вход към областта на Трите успоредни реки - обект на Световното наследство на ЮНЕСКО, разположен в северозападната провинция Юннан.

Мястото било спасено от туризма. Тибетските селски къщи ненадейно били преоткрити като образци на уникална, ендемична архитектура, които биха могли да донесат печалба. Веднага започнало обновяване. Под кривите улички прокопали канали за водопроводни и канализационни тръби. Прокарали електричество и интернет. Възстановили и преустроили старите къщи в кокетни магазинчета. Построили и нови магазини в същия стил, само че с барокови фасади, пищно украсени с фигури на дракони, лебеди и тигри, за да привличат китайските туристи. И го постигнали: миналата година Шангри Ла е бил посетен от над 3 млн. туристи, от които близо 90% китайци.

Тибетската култура в китайския запад е комерсиализирана. На мястото на кокошките и прасетата, обитавали някога приземните етажи на домовете в Шангри Ла, в стария град са изникнали лъскави магазини, предлагащи фалшиви тибетски украшения, ножове и кожи - уж от диви котки, а всъщност боядисани кучешки.

За разлика от други места с митично звучащи имена като Тимбукту или Мачу Пикчу, Шангри Ла по-рано не е съществувал реално. Името му идва от издадения през 1933 г. роман на Джеймс Хилтън „Изгубеният хоризонт" - разказ за група оцелели от самолетна катастрофа, които успяват да се доберат до утопичния будистки манастир Шангри Ла в тибетската пустош. Основан е през XVIII в. от католическия мисионер отец Перо, управлява го върховен лама и е разположен в подножието на планината Каракал - блестяща пирамида от сняг и скали. Святата обител е приютила над 50 монаси от различни страни, всичките отдадени на духовни занимания, и представлява великолепна съкровищница от човешка мъдрост, събрала най-доброто от Изтока и Запада. Някъде в средата на романа читателите откриват, че ламата всъщност е самият Перо. Макар и на възраст над 200 години, той се е съхранил в добро здраве благодарение на интелектуалните си усилия, безметежното спокойствие на Шангри Ла и изолацията от съвременния свят, който по същото време неусетно се приближава към холкоста.

Твърди се, че Хилтън е почерпил вдъхновение за Шангри Ла отчасти от разказите на ексцентричния ботаник Джоузеф Рок, чиито статии за изследователски мисии и приключения в далечния Юннан, Тибет и други места са излизали в сп. National Geographic в периода 1922-1935 г. Сприхавият учен ръководил експедиции в търсене на екзотични растения и непознати култури. Рок разказва за преминаване над р. Меконг по свързани бамбукови пръти, за разбойнически нападения, загадъчни ритуали и срещи с крале. Неговият цветист стил трябва да е очаровал романтичния англичанин Хилтън - автор на 22 романа, включително „Сбогом, мистър Чипс".

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах