сп. National Geographic - Май 2018
National Geographic KIDS - Май 2018

Ледниково бебе

1.5.2009 г.

Прекрасно съхранено мамутче излиза на бял свят след 40 000 години с нови данни за този изчезнал вид.



Майчина скръб

Стадото мамути приближава буйната река. Едно малко пристъпва до майка си и от време на време поглажда с хобот дългата лъскава козина по огромните й крака. Небето е яркосиньо. Сухият вятър свири през тревите, които се гънат като океански вълни в широката 18 000 км степ, простираща се по северната дъга на света през ледниковата епоха.

Зимата си е отишла. Въздухът е изпълнен с птичи песни и мирис на влажен льос. Може би топлината на слънцето прави майката безгрижна и за момент тя изпуска от поглед своето малко. Бебето се отклонява към водата. Препъва се по хлъзгавия бряг и затъва в рядката смес от глина, пясък и прясно стопен сняг. Опитва се да се освободи, но всяко движение го увлича все по-дълбоко. Кал прониква в устата, в хобота и очите му. Объркано, то се опитва да си поеме дъх, но вместо това се нагълтва с тиня. Бори се за въздух с всички сили, но само вкарва калта все по-дълбоко в трахеята си и задръства белите си дробове. Когато майка му най-накрая стига до брега, бебето вече почти е потънало в леденостуденото тресавище и немощно помръдва, изпадайки в шок. Пред очите й то изчезва под повърхността.

Откритието
Една майска сутрин през 2007 г. на полуостров Ямал в Северозападен Сибир ненецкият пастир на северни елени Юрий Худи и трима от синовете му стояли на пясъчната ивица край река Юрибей и обсъждали какво да правят с малкия труп. Въпреки че никога не били виждали подобно животно, те добре го познавали от преданията, които ненците си разказвали, събрани в големите юрти през тъмните зимни нощи. Това бил малък мамонт - звяр, който според тях се скита сред ледения мрак на долния свят. Худи бил виждал много мамутски бивници - всяко лято пастирите намирали извитите медножълти остриета, тройно по-дебели от човешки крайник. Той обаче никога не бил виждал цяло животно - а това на всичкото отгоре било плашещо добре съхранено. Като се изключи липсата на нокти и козина, то било напълно непокътнато.

Худи бил притеснен. Усещал, че откритието е важно и трябва да каже на другите, но отказвал да докосне животното, тъй като според ненците мамутите са лоши предзнаменования. Затова първо изминал 240 км на юг до малкия град Яр Сале, за да се посъветва със стария си приятел Кирил Серотето, който по-добре познавал широкия свят. Серотето изслушал разказа на приятеля си, след което веднага го пратил при директора на местния музей. Последният убедил местните власти да върнат Худи и Серотето до река Юрибей с хеликоптер.

Когато обаче пристигнали на пясъчната ивица, мамутът бил изчезнал.

Страна на гиганти
Мамутите са изчезнал вид слонове от род Mammuthus, чиито предци напуснали Африка преди около 3,5 млн. години и се пръснали из Евразия, приспособявайки се към живот в гористи местности, савана и степ. Най-добре познат от тези хоботни е косматият мамут (Mammuthus primigenius) - близък роднина на днешните слонове, който е бил с приблизително същите размери. Появил се за първи път в средния плейстоцен, преди повече от 400 000 години, може би в Североизточен Сибир. Вълнестият мамут бил много добре адаптиран към студа - с пласт гъста козина под защитния горен слой с дължина до 90 см, и малки окосмени уши. Огромните извити бивни, които използвал най-вече в битки, може би са му помагали да търси храна под снега. Тъй като често се случвало, когато мамутът умре, веднага да бъде погребан под седиментите и да остане замразен до наши дни, много останки от мамути се съхранили - най-вече в обширния замръзнал подпочвен слой на Сибир.

Всъщност ненецките легенди за подземния свят не лъжат: под повърхността на Сибир гъмжи от космати мамути. По време на всяко лятно размръзване по бреговете на реки и езера, както и по морското крайбрежие се появяват стотици бивници, други зъби и кости, след като ерозията ги е освободила от замръзналата почва, където са почивали десетки хиляди години. Въпреки това нито една находка не била толкова добре съхранена като създанието, което Юрий Худи намерил - и после загубил - на брега на река Юрибей.

В епохата на мамутите пейзажът в по-голямата част от техния ареал изглеждал много различно спрямо днешната гола степ и блатиста тундра край реката. Въздухът бил по-сух, облаците били рехави и силни ветрове порели ярко синьото небе. Вместо тундра имало обширна суха тревиста равнина, която палеобиологът Р. Дейл Гътри кръстил „мамутовата степ" и която се простирала от Ирландия до Камчатка и през Беринговия земен мост към Аляска, Юкон и голяма част от Северна Америка. Степните треви и ниските храсти осигурявали прехраната на мамутите и на множество други големи и космати бозайници от мегафауната - космати носорози, огромни дългороги бизони и големи колкото мечки бобри. Те на свой ред ставали плячка на страховити хищници: саблезъби котки, пещерни хиени и гигантски късомуцунести мечки.

След това, преди между 10 000 и 14 000 години, мамутите изчезнали от по-голямата част от ареала си, споделяйки съдбата на повечето от другите видове големи бозайници в северното полукълбо - на места до 70%. Тъй като измирането им съвпада с края на последния ледников период, много изследователи смятат, че основната причина за него било рязкото покачване на температурата, което почти напълно променило растителността. Наскоро една компютърна симулация на промените в ландшафта през плейстоцена показа, че изглежда били загубени 90% от по-ранните местообитания на мамутите.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах