сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Горе на покрива

1.5.2009 г.

Зеленината превръща градските покриви от адска пещ в райска градина.

Ако сградите никнеха внезапно като гъби, върху покривите им щеше да има слой от почва и растителност.

Разбира се, хората строят иначе. Изкушавам се да кажа, че покривите във всеки голям град на планетата представляват изкуствено създаден пустинен пейзаж, с тази разлика, че пустинята е живо местообитание. Истината е по-жестока. Градските покриви са безжизнено пространство от битумни повърхности, резки температурни контрасти и свирепи ветрове, абсолютно негостоприемно към водата.

Достатъчно е обаче да прекрачите през таванския прозорец на Обществената библиотека във Ванкувър - 9-етажна сграда на Библиотечния площад в града - и ще се озовете насред прерия вместо асфалтова пустош. Нещо като небесно пасбище. Тази градина от 1850 кв.м, създадена през 1995 г. от ландшафтния архитект Корнилия Обърлендър, би била впечатляваща дори на земята. Издигната високо над улиците във Ванкувър, тя кара посетителя да забрави къде се намира.

Живите покриви не са нещо ново. Те били обичайно явление за „чимовите къщи" в американската прерия, а и в Северна Европа все още се срещат дървени къщи и бараки, чиито покриви са покрити с трева. През последните десетилетия обаче архитекти, строители и инженери по градоустройство от цял свят започнаха да проявяват интерес към зелените покриви не толкова заради красотата им, колкото заради тяхната практичност, заради способността им да смекчават крайните прояви на климата, от които редовно страдат обикновените покриви.

В другия край на Ванкувър сградата на Конферентния център също е на път да се сдобие с жив покрив. Съвсем наблизо, от другата страна на улицата, е градината на покрива на хотел „Феърмонт Уотърфронт", от която се снабдява кухнята на ресторанта. Когато човек застане на някой от зелените покриви във Ванкувър - или в Чикаго, Щутгарт, Сингапур или Токио, - той осъзнава колко различно биха могли да изглеждат покривните пространства на градовете и започва да се пита защо не сме строили винаги по този начин.

Причините са само отчасти технически. При наличието на съвременни водонепроницаеми мембрани по-лесно се проектират „зелени" покривни системи, които задържат необходимата за напояване влага, позволяват оттичането на излишната вода, поддържат изкуствената почва и възпират проникването на корените. Някои градове като Портланд, Орегон насърчават строителите да изграждат живи покриви, предлагайки им отстъпки от общинските такси и други стимули. В страни като Германия, Швейцария и Австрия в някои градове и области законът изисква задължително озеленяване на плоските и слабо наклонени покриви.

Друг фактор, който допринася за разпространението на зелените покриви, е променящата се представа за градовете. Вече не е нито мъдро, нито практично, нито етично да възприемаме града като антитеза на природата. Напротив, ако намерим начин да внесем повече природа в градовете - именно днес, когато самата природа все повече се урбанизира, - те ще станат по-приятни за обитаване, и то не само за хората.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах