Рецепта за възкресение

Всеки новооткрит труп на космат мамут в Сибир поражда бурни спорове относно възкресяването на този гигант от ледниковия период. Изследователите са усъвършенствали някои от нужните за целта инструменти. Миналия ноември екипът на Терухико Уакаяма - специалист по репродуктивна биология, който работи в японския град Кобе - съобщи, че е клонирал мишки, замразени преди 16 години. Учените предположиха, че същите технологии биха могли да открехнат вратата към клонирането на мамути и други изчезнали видове, съхранени в замръзналия подпочвен слой. Темата излезе на преден план няколко седмици по-късно, когато група от Пенсилванския държавен университет, начело с Уеб Милър и Щефан Шустер, публикува 70% от генома на мамута, предоставяйки голяма част от данните, необходими за създаването на един мамут.

„Стана ми смешно, когато Стивън Спилбърг заяви, че клонирането на изчезнали видове е неизбежно - казва Хендрик Пойнар от университета „Макмастър", който е авторитет по древна ДНК и беше научен консултант на един филм за заснемането на „Джурасик парк". - Но вече не се смея, поне когато става дума за мамути. Това ще се случи. Остава само да се избистрят подробностите."

Самият Пойнар обаче признава- въпросните подробности са обезсърчителни. Двете основни стъпки към клонирането на мамут или което и да било изчезнало животно са следните: първо да бъде възстановена пълната му ДНК (смята се, че при мамутите става дума за 4,5 млрд. базови двойки) и после да бъде претворена в плът и кръв. Публикуването на частичния мамутски геном е добро, но трябва да се възстановят и останалите 30%, след което целият геном да бъде декодиран още няколко пъти. Освен това учените ще трябва да пакетират ДНК в хромозоми - а понастоящем дори не знаят колко хромозоми е имал мамутът. И все пак при наличието на новото поколение високоскоростни секвенатори и простият, евтин метод за извличане на висококачествена ДНК от мамутски косми. „Вече е въпрос на пари и време, а не на технология" - казва Шустер. Ако изследователите открият как точно мамутската ДНК е била организирана в хромозоми, те биха могли да приложат и друга стратегия: да синтезират целия геном от нулата, въпреки че за момента най-големият получен по този начин геном е хиляда пъти по-малък от мамутския.

Веднъж щом учените разполагат с функциониращи мамутски хромозоми, те биха могли да ги увият в мембрана и да създадат изкуствено клетъчно ядро. След това могат да последват метода, използван за първи път при овцата Доли, която беше клонирана през 1996 г. от учени в института „Розлин" в Шотландия: да отстранят ядрото на една слонска яйцеклетка и да го заменят с възстановеното мамутско ядро; посредством електрически импулс да предизвикат първоначално делене на клетката, за да се получи ембрион; и да го пренесат в утробата на някоя слоница, където да се развие. Никой обаче не знае как да създаде мамутско ядро. Сдобиването със слонска яйцеклетка е трудно, а износването на мамутски зародиш в утробата на слоница е съпроводено с куп рискове.