сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Гласове: епископ Сионий

1.4.2009 г.

Нацията ни преживява сериозна духовна криза и причините за нея не идват само от последните 60 години.

"Христовите повели са повелите на любовта"

Велички епископ Сионий (със светско име Стефан Стефанов Радев) е роден на 18.11.1969 г. в София. Завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Подстриган е в монашество през 1991 г. в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий" от Видинския митрополит Дометиан. В периода 1992-1995 г. е игумен на манастира. През 1995-1996 г. специализира в Ерланген, Германия. В началото на 1996 г. Светият Синод на Българската православна църква го назначава за ефимерий и учител по литургика в Софийската духовна семинария, а от юли същата година - за неин ректор. През 1998 г. отец Сионий е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим., а на 24.03.2007 г. се състои и неговата хиротония на епископ.

Вие сте монах почти 18 години. В масовата представа монасите се оттеглят в манастир, за да живеят в уединение, а аз виждам пред себе си един социално активен човек. Каква е ролята на българското монашество в живота на нашето общество?

Православното монашеството практикува различни аспекти на служение пред Бога. Някои монаси служат чрез братско съжителство в манастир. Други се насочват към живот в пълно уединение. Монасите могат да служат и в света - в различни организационни и ръководни сфери на църквата.

Съвременното състояние на българското монашество в голяма степен е отражение на цялостното състояние на нацията ни, а тя преживява сериозна духовна криза. Причините за нея не идват само от последните 60 години - те са много по-дълбоки, по-отдавнашни.

До Освобождението българите са малцинство в една силно религиозна по същността си империя, макар и изповядваща друга религия - на сунитския ислям. В тази среда нашият народ търси начини да запази своята православна християнска идентичност и успешно постига това благодарение на умението си да се приспособява към различните условия.

Радостта от Освобождението скоро е помрачена от последвалото го разделение на родината. Привлечени от светския дух на живот и маниер на мислене, мнозина поданици на Княжество България започват да имитират и хубавото, и лошото, идващо от Европа. Стига се до своеобразна секуларизация* на обществото в Княжеството. В същото време българите от Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия, останали под властта на Османската империя, продължават да отстояват вярата си. И до днес хората от Южна България като че ли имат по-силна църковност, докато българите от някогашното Княжество като цяло проявяват по-слаба духовна активност.

Секуларизацията е първата предпоставка, която повлиява негативно върху духовния облик на нацията ни. Втората и водеща такава е атеистичният режим на тоталитаризма. Днес, когато имаме възможността да избираме свободно свой личен път, ние се сблъскваме с не по-малък проблем - невежеството, духовната непросветеност на сънародниците ни. Затова се наблюдава и този бум на сектите у нас. Суеверията също са масово разпространени в съвременната българска действителност - те замъгляват нормалното мислене на хората. Немалко българи всяка сутрин следят хороскопите си и се влияят от тях - а това означава, че са попаднали в някакъв духовен плен.

Каква е ролята на Българската православна църква в тази ситуация?

Много съвременници обвиняват църквата в бездействие или недостатъчна активност, без да се досещат, че нейната основна мисия е духовното стабилизиране и просвещаване на нацията. Да, в България има много сираци, самотни майки, страдащи и отчаяни хора, които трябва да бъдат подкрепяни от църквата, но основната й мисия е просветната. Ако просвещаваме нашия народ, той ще бъде много по-стабилен, силен и организиран и сам ще може да се грижи за тези, които са в нужда и страдание. Църквата не се състои само от клир; тя се изгражда и от всички вярващи християни. Ако членовете на тази голяма група са обединени и просветени, те разполагат с огромни възможности за преодоляване на изпитанията на днешния ден.

*  Секуларизация (лат. - светски) - процес, при който различни области на социалния живот губят религиозния си характер и стават светски.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах