сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Залезът на земноводните

1.4.2009 г.

Учените се борят усилено да ги спасят от заплахите.

Свидетели сме на масово измиране. Екзотична гъба убива много земноводни, които и без това страдат от загубата на местообитания, замърсяването и промяната на климата. Новите изследвания и усилия за спасяването им са техният шанс да оцелеят.

Най-драстични са загубите в тропиците, където има благоприятни условия за голямо разнообразие от земноводни. Не са пощадени обаче и районите с по-умерен климат - например студените високи места в Сиера Невада в Калифорния. Тук, в Басейна на шейсетте езера (които всъщност са повече от сто), на 3400 м височина се разкрива райски пейзаж от гранитни кули, с алпийски езера, които някога през лятото са гъмжали от жизнени популации жаби. Най-разпространеният местен вид е планинската жълтокрака жаба. В последно време обаче тази жаба с размерите на човешка длан се среща все по-рядко.

Биологът Ванс Вредънбърг, който изучава планинската жълтокрака жаба от 13 години, наблюдава с изследователска цел 80 различни езера. „Доскоро беше нормално, когато ходиш по брега на езерото, на всяка крачка пред теб да изскача жаба - спомня си той. - Можеше да видиш стотици, живи и здрави, да се пекат на слънце. Гъмжеше от тях." Само че през 2005 г., когато биологът се изкачил до лагера с очакването за още един сезон на продължителни изследвания, навсякъде било пълно с мъртви жаби. „Жаби, с които работех от години. Бях ги маркирал, бях следил целия им живот - а сега лежаха мъртви. Седнах на земята и заплаках."

В момента най-голямата популация, която Вредънбърг изучава - тази в езеро номер 8, - включва 35 възрастни животни. Повечето от другите, които е наблюдавал тук, вече ги няма. Всичко започнало с пъстървите. До края на XIX в. в зоната над водопадите в Сиера Невада почти нямало риба. Но държавната политика по рибните ресурси накрая обхванала и високите места на планината, за да преобрази тамошните „пусти" езера в риболовен рай. В крайна сметка над 17 000 планински езера били зарибени.

Оказало се, че пъстървите ядат попови лъжички и млади жаби. Затова с увеличаването на броя на рибите жабите изчезнали.

Работата на Вредънбърг в Басейна на шейсетте езера придобила нова насока - да се възстанови състоянието на езерата от XIX в., за да се върнат обратно жабите. Той хвърлял в езерата големи мрежи, които ги покривали от бряг до бряг; после ги издърпвал и намирал начин да се отърве от улова (често с помощта на скара, сол и пипер). Накрая с проекта се заела Службата по националните паркове и днес в 14 от езерата вече няма риба. С излавянето на рибата, разказва Вредънбърг, популациите на жабите започнали да се възстановяват, а езерата да се връщат към живота.

После обаче дошъл следващият удар. В Басейна на шейсетте езера се появил хитрид, който започнал да се пренася от езеро на езеро, опустошавайки сто от тях в предсказуема и смъртоносна последователност. След като езерата били успешно изчистени от пъстървата и местообитанията - възстановени, Вредънбърг бил съкрушен да види как тази болест повторно погубва жабите.

Странното е, че гъбата заразява поповите лъжички, но не ги убива - затова, макар и опустошени, езерата са пълни с трепкащи с опашка ларви. Планинските жълтокраки жаби съзряват за 6 години. „Тези ларви са тук от години - обяснява Вредънбърг. - Откакто се появи хитридът, размножаването в това езеро спря. Ларвите ще умрат в момента, в който се превърнат в жаби."

Ученият обаче е упорит оптимист. Удържал е победа над болестта в едно от езерцата, обозначено с номер 8. Когато видял, че жабите в него започват да измират, извадил няколко възрастни екземпляра и ги подложил на лечение с фунгициден препарат; после ги върнал във водата. Тяхната популация, макар и съвсем скромна, се радва на добро здраве вече три години. Вредънбърг има план да приложи същата трудоемка стратегия за спасяването на животните от други езера в Басейна. (Наскоро английски екип обяви, че започва работа по подобен проект с цел да смекчи последствията от заболяването за балеарската крастава жаба в Испания.) Ако от телата на жабите бъдат изчистени достатъчно много гъбични спори, болестта може да отпусне смъртоносната си хватка, смята Вредънбърг.

От други места също идват добри новини. Някои земноводни не са засегнати от гъбата или поне не умират от нея. Някои дървесни жаби в Коста Рика имат кожни пигменти, които им позволяват да се пекат на слънце, без да изсъхнат, а топлината убива гъбата.

Най-обнадеждаващо е откритието на Рейд Харис и неговите колеги от университета „Джеймс Медисън", че дъждовниците и някои видове жаби притежават естествена защита: симбиотична кожна бактерия, която предпазва от заразяване с хитрид. (Подобни свойства проявяват и някои протеини, които нормално присъстват в кожата.) „Ако можем да подсилим тази „добра" бактерия, така че да възпрепятства разпространението на гъбата, може би животните ще могат да развият собствен имунитет - казва Харис. - При това няма да внасяме в околната среда нищо ново и чуждо. Може би ще успеем да спрем епидемиите от хитридиомикоза."

Бъдещите проекти по инициативата „Ноев ковчег за земноводни" може би ще позволят на учените да изпробват ефикасността на тези мерки. Неотдавна гъбата е проникнала в Панама и настъпва на изток към все още незасегнатата провинция Дариен, където живеят най-малко 121 известни вида земноводни. Там вече има един действащ приют; планира се и втори, в който американски и панамски партньори освен другото ще проучат как да се стимулира развитието на достатъчно полезни кожни микроби сред дивите популации, така че микозата да бъде окончателно победена. Ако тази стратегия проработи, тогава примерно в горите на Панама ще може да се възстанови здрава популация от златисти жаби. Междувременно в изобилстващия от жаби Еквадор Колома и Рон са се обърнали към правителството с молба да инспектира спазването на екологичните норми при строителството на пътя в района на Лимон.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах