сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пътят на ягуара

1.3.2009 г.

Загубата на местообитания застрашава най-голямата котка на Новия свят.

Вечер по здрач в дебрите на една гора в Коста Рика млад мъжки ягуар се събужда от сън, протяга се и с тихи, но решителни стъпки напуска завинаги мястото, на което е роден.

Тук има подслон, както и изобилие от храна - елени мазами, пекари и агути. Усетил е и присъствието на женски, с които би могъл да се чифтоса. Наоколо обаче обикаля и голям мъжки ягуар, който възприема и гората, и женските като своя собственост. По-възрастната котка няма да търпи съперници. Донесеният от вятъра мирис на собствената му майка, по-рано толкова успокоителен за младия ягуар, вече не го тегли към дома. И той тръгва на път.

Само че скитникът е избрал погрешната посока. Едва след няколко километра гората свършва и започва кафеена плантация. Тласкан от инстинкта и нуждата, ягуарът продължава пътя си, като се придържа към дърветата между оградите и потоците. Скоро обаче не му остава друго убежище освен пръснати групички храсти и отделни дървета, където не може да открие нищо за ядене. Вече се намира в района на животновъдните ферми. Една нощ гладът и миризмата на новородено теле надвиват нежеланието му да излиза на открито. Приближава се пълзейки, напада и моментално убива малкото с едно захапване на мощната си челюст.

На следващия ден фермерът открива останките от телето и издайническите следи на ягуара. Свиква хайка от няколко съседи и събира сюрия ловджийски кучета. Откриват младия мъжкар, но са въоръжени само с ловджийски пушки; страхуват се и затова стрелят от твърде голямо разстояние. Дебелият череп на ягуара го спасява от смърт, но сачмите го улучват в окото и в предния ляв крак.

Осакатеното животно, неспособно да намери обичайната си плячка в рехавата гора, камо ли да я издебне и убие, е принудено от глад да потърси по-лесна прехрана. Убива друго теле в съседното ранчо, а след това и куче в околностите на близкия град. Този път обаче се застоява твърде дълго. Привлечени от воя на кучето, група селяни го хващат натясно и накрая успяват да го убият. Ягуарите, казват те, са просто убийци на добитък и кучета. Напаст, която трябва да бъде изтребвана.

Този тъжен сценарий се е разигравал хиляди пъти в родината на ягуара, която се простира от Мексико (а по-рано и САЩ) до Аржентина. Особено често се повтаря през последните десетилетия, през които разширяването на фермите и строителството са отнели половината от основните местообитания на голямата котка, а хората избиват голяма част от естествената й плячка в много райони на оцелялата гора.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах