сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Перлата на Камчатка

1.4.2009 г.

Природният резерват „Кроноцки" е най-добре да се гледа от разстояние.

Някои места на тази планета са толкова прекрасни и крехки, че може би не трябва да ги посещаваме.

Може би е по-добре да не ги безпокоим и да им се възхищаваме отдалеч. Този парадокс се отнася и за „Кроноцки" - усамотен природен резерват на полуостров Камчатка в източния край на Русия, разположен на брега на Тихия океан на 1500 км северно от Япония. Неговият великолепен пейзаж, едновременно динамичен и богат, неспокоен и деликатен, обхваща 1,1 млн. хектара вулканични планини, гори, тундра и речни долини и крие истинско богатство: над 700 кафяви мечки, гъсталаци от сибирски клек (с ядливи орехи за мечките) и реликтна сахалинска ела (Abies sachalinensis), израснала на мястото на ледниците от плейстоцена, голяма колония от стелерови морски лъвове на брега, популация от нерка в езерото Кроноцкое, тихоокеанска пъстърва и камчатска дъгова пъстърва в реките, орли, благородни соколи, росомахи и много други видове. Изобщо мястото е твърде хубаво, за да бъде просто туристическа дестинация. При цялото това ценно съдържание, което може бързо да бъде накърнено, но не и бързо възстановено (заради студените географски ширини, бавния растеж на растенията, сложните влияния на геотермалните процеси и нестабилната топография), неминуемо възниква въпросът дали „Кроноцки" изобщо се нуждае от хора, били те само няколко учени?

Руското правителство отдава дължимото на това уязвимо великолепие, определяйки категорично статута на мястото като „заповедник" (вид национален парк), което означава общо взето следното: „зона с ограничен достъп, предназначена за изучаване и защита на флората, фауната и геологията; туризмът е само частично разрешен или напълно забранен; благодарим ви за интереса, но си вървете " . Това е далновиден законов акт, проява на смел и разумен антидемократизъм в една страна, където антидемократизмът има дълга и жестока история. На учените е разрешено да влизат в подобни паркове, макар и само за изследвания и при спазване на строги ограничения. Според последното преброяване в Русия има 101 резервата от този тип, като създаденият през 1934 г. „Кроноцки" е един от първите. Преди това е бил резерват за самури, създаден през 1882 г. по настояване на местните жители - ловци и трапери, които ценели горите около езерото Кроноцкое като основно местообитание на самура (Martes zibellina). Полуостров Камчатка е много далеч от Москва (около 7000 км), а на правителство на Сталин в средата на 30-те години вероятно не е струвало кой знае какво да постави под закрила скромен участък от тази пустош. През 1941 г. в резерватът придобил допълнителна ценност, когато хидроложка на име Татяна Устинова открила там гейзери.

В студената пролет на онази година тя и водачът й изследвали изворите на р. Шумная с шейна, теглена от кучета. Спрели близо до място, където потоците се сливали, и случайно забелязали на известно разстояние от водата голям облак пара. Няколко месеца по-късно Устинова се върнала, за да проучи и състави карта на откритието си, което се оказало цял комплекс от геотермални образувания, включително около 40 гейзера. Първия от гейзерите нарекла „Первенец" - „първороден". Притокът, по който вървяла, днес се нарича река Гейзерная, а над един от завоите й има склон, известен с името Витраж заради разноцветния остатъчен материал от множеството малки и големи кратери. Долината на гейзерите в „Кроноцки" станала известна като един от най-големите райони с гейзери в света - в една група с Йелоустоун, Ел Татио в Чили, Уайотапу на Северния остров на Нова Зеландия и Исландия.

Обикновено гейзерите се свързват с вулканична активност, какъвто е и случаят с „Кроноцки". Камчатка изобщо е обсипана с вулкани, от които около 25 (включително и някои спящи) се намират в границите на резервата или в непосредствена близост до него. Най-висок е вулканът Кроноцки, с форма на идеален конус, който се издига на 3521 м. На югозапад, от другата страна на р. Кроноцкая лежи неговият разнояйчен близнак - вулканът Крашенинников. Още по-далеч на югозапад някога вероятно се е намирал третият от тази внушителна поредица върхове - но вече го няма. На негово място се вижда широка, ниска вдлъбнатина с диаметър към 13 км, изпълнена с фумароли, горещи извори и серни езера, с тундрова растителност като боровинки и пирен, горички от брези и сибирски клек. Кръглата падина, в която се намира всичко това, се е образувала преди около 40 000 години, когато там изригнал огромен вулкан. Кратерът носи името на добрия дух Узон - могъщ персонаж от легендите на местния корякски народ. Извършените от учените изследвания на кратера Узон, както и откриването на Долината на гейзерите дали на резервата допълнително предназначение: да съхранява както биологичните чудеса, така и геологическите.

Забраната върху туризма в „Кроноцки" вече е смекчена, макар и малко. Всяка година в резервата влизат около 3000 души освен учените, а само половината от тях се отбиват до кратера Узон. Законът ограничава броя им, но за това допринасят и трудната логистика, липсата на инфраструктура и цената. Няма път, който да води до „Кроноцки" от по-населените места на Камчатка (впрочем не особено населени). В самия резерват също няма пътища. Транспортът до него и обратно се осъществява главно с хеликоптери „Ми-8" - мощни шумни машини, подобни на онези, които някога са превозвали войските на Съветската армия.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах