сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пестене на енергия

1.3.2009 г.

Американски семейства се подлагат на строга въглеродна диета.

Пестенето на енергия започва у дома

Вече знаем кой е най-бързият и евтин начин да забавим промените в климата: да използваме по-малко енергия. Без много усилия и средства можем да свием потреблението си с 25% или повече, правейки услуга и на Земята, и на себе си. Какво ни спира?

Термографската снимка показва къде се разхищава енергия в тази стара къща в Кънектикът. Червените и жълтите петна обозначават загуба на топлина, докато двойните прозорци изглеждат хладно сини. Като спират топлината, те намаляват наполовина енергийните разходи за отопление на едно семейство.

Неотдавна с жена ми Пи Джей опитахме нова диета - не за да отслабнем, а за да отговорим на наболелия въпрос за промените в климата. Наскоро учените съобщиха, че светът се затопля по-бързо от направените само преди няколко години прогнози и че последствията могат да бъдат страшни, ако не продължим да ограничаваме своите емисии на въглероден диоксид и други парникови газове. Но какво би могъл да направи отделният човек? И струва ли си изобщо да полагаме усилия?

Решихме да си направим един експеримент. Един месец следихме личните си емисии на въглероден диоксид (CO2). Искахме да видим с колко бихме могли да ги ограничим и си наложихме строга диета. Едно обикновено американско домакинство произвежда около 70 кг CO2 дневно - над два пъти повече от средното за Европа и почти пет пъти повече от средното за света най-вече защото американците шофират повече и живеят в по-големи къщи. Но колко точно да се опитаме да ги намалим?

За отговор на този въпрос се обърнахме към Тим Фланъри, автор на The Weather Makers: How man is changing the climate and what it means for life on Earth. В своята книга той призовава читателите да намалят драстично личните си емисии, за да не позволят на света да стигне до критичната точка. „За да останем под този праг, трябва да намалим емисиите на CO2 с 80 процента" - каза той.

„Не е ли твърде много? - попита Пи Джей. - Можем ли да го направим наистина?"

На мен също ми прозвуча малко вероятно. И все пак всичко се свеждаше до отговора на един прост въпрос: доколко можем да се доближим до начин на живот, който няма да заплашва планетата? Решихме да се стремим към емисии, които да са с 80% по-ниски от средните за САЩ, което се равнява на диета от 14 кг CO2 дневно. След това тръгнахме да търсим съседи, които да се присъединят към нас.

Джон и Киоко Бауър бяха логичен избор. Убедени природозащитници, те вече бяха възприели икономичен начин на живот. Освен това като родители на тригодишни близнаци бяха притеснени за бъдещето. „Сто процента участваме" - каза Джон. Сюзан и Мич Фрийдман обаче имаха двама тинейджъри и Сюзан не беше сигурна доколко те биха искали да се ограничават по време на лятната ваканция. Мич, който е архитект, работи в сграда, специално проектирана с цел по-голяма енергийна ефективност. Беше му любопитно какво биха могли да постигнат вкъщи. Затова и те се включиха.

Започнахме през една юлска неделя, нетипично мека за сезона в Северна Вирджиния, където живеем. Отворих прозорците на спалнята, за да пусна вътре свежия бриз. Дотолкова бяхме свикнали климатикът да работи непрекъснато, че почти бях забравил, че прозорците могат да се отварят. Птиците ни събудиха в пет сутринта с приятното си цвъртене в клоните на дърветата, слънцето се показа и нашият експеримент започна.

Първото предизвикателство беше да намерим начин да преобърнем ежедневните си дейности в килограми CO2. Пи Джей изяви желание да проверява електромера всяка сутрин, както и километража на нашата Мазда „Миата". Докато тя правеше това, аз записвах пробега на другата ни кола - Хонда CR-V - и отчитах показанията за консумирания природен газ. Старателно записвахме всичко в таблица, залепена на един от кухненските шкафове. Научихме, че един литър бензин добавя притеснителните 2,34 кг CO2 в атмосферата - сериозен дял от дневната ни дажба. Един киловатчас (кВтч) електроенергия в САЩ се равнява на 0,7 кг CO2. Всеки кубичен метър природен газ отделя почти 2 кг CO2.

За да получим приблизителна представа за досегашните си емисии, вкарах числата от последните сметки в няколко автоматични калкулатора, които открих в интернет. Според този на сайта на Агенцията за опазване на околната среда годишните ни емисии на CO2 се равняваха на 24 618 кг, с 30% повече от средното двучленно американско семейство; основният виновник беше енергията, която използвахме за затопляне и охлаждане на дома ни.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах