сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Граници в пясъка

1.3.2009 г.

Хроника на израелско-палестинския конфликт в Близкия изток.

Ивицата Газа и Западният бряг са два сравнително малки къса земя. При все това вниманието на света непрекъснато е приковано върху тях. Газа, където живеят повече от 1,5 млн. палестинци, е дълга едва 42 км. Нужни са 4 часа, за да преминете с кола по дължина през средата на Западния бряг - по Път 60, който свързва историческите градове Дженин, Наблус, Витлеем и Хеброн. Пресичането му от изток на запад по една от модерните магистрали, свързваща река Йордан с т.нар. „Зелена линия" (границата между Западния бряг и Израел), отнема 30 минути.

Но повечето тукашни обитатели измерват времето и разстоянията по различен начин. Живеещите в Западния бряг и Източен Йерусалим около 2,4 млн. палестинци на практика нямат достъп до по-голямата част от Път 60 и редица други артерии, проектирани специално да обслужват 466 000 израелци, заселили се тук през последните 42 години. Ако някой палестинец възнамерява да измине 40-те км между Рамала и Йерихон, трябва да е готов да пътува цял ден - дори няколко дни, - за да премине през редицата израелски блокади и пропускателни пунктове по пътя.

Множеството народи, живели в отминали епохи по тези земи, невинаги са били толкова на нож помежду си. Купчина писма, открити преди близо 50 години в една пещера в Юдейската пустиня в южната периферия на Западния бряг, описват ежедневието на Бабатха - еврейка, живяла през II в. Тя разказва как евреи и араби съжителстват в мир помежду си. Само преди век живеещите в Йерусалим евреи, християни и мюсюлмани редовно се включвали в религиозните празненства на друговерците. През ХХ в. зараждането на национализма (еврейски и арабски) в района подронило и разрушило тази хармония.

Ескалацията на сблъсъците предизвикала намесата на ООН, която предложила през 1947 г. план за разделянето на Палестина - територията между Средиземно море и река Йордан. Проектът присъждал малко повече от половината земи на еврейската държава, а останалото - на палестинците. Въпреки че евреите приели плана, палестинците и арабските страни го отхвърлили.

На 14 май следващата година Израел провъзгласил своята независимост, обявявайки се за убежище на всички евреи, станали жертва на антисемитизма по света. Тогава в продължаващата война между евреи и палестинци се включили и съседните арабски държави. Когато конфликтът приключил през януари 1949 г., Израел контролирал 78% от Палестина, а 750 000 палестинци били прогонени от домовете си.

Според несполучливия план на ООН териториите, известни като Западния бряг - хълмиста област западно от река Йордан, - трябвало да образуват сърцевината на палестинската държава. През войната те били окупирани от Йордания, докато Израел се съсредоточил върху защитата на първите селища и завладяването на Йерусалим. В края на войната Западният бряг и Източен Йерусалим били в ръцете на йорданските войски; Египет контролирал Газа, а Израел - Западен Йерусалим.

Деветнайсет години по-късно, по време на Шестдневната война през 1967 г., израелските сили светкавично превзели Газа и окупирали Западния бряг, установявайки новата граница на Израел по река Йордан. Веднага анексирали Източен Йерусалим, но не били толкова сигурни какво да правят с остатъка от окупирания Западен бряг и неговото близо милионно население. Някои израелски лидери се обявили за предоставянето на ограничено самоуправление на районите с плътно палестинско население, но други били решени да заселят израелци сред палестинците. Целта им била да попречат на бъдещите израелски правителства да се изтеглят от земите, които обявили за принадлежащи на Израел по Божията воля.

Първоначално тези израелски селища - и тогава, и сега незаконни според международното право - били малко и с малобройно население. През 1977 г. на Западния бряг имало само 4500 еврейски заселници (плюс още 50 000 в Източен Йерусалим). Но след идването на власт същата година на консервативната партия Ликуд темповете на заселническото движение се ускорили. Наред с другите усилия да се разчистят територии за тази цел новото израелско правителство обявило, че земите на стопаните, които не са в състояние да представят нотариален акт (а повечето палестинци на Западния бряг не притежавали такива), ще бъдат иззети и ще станат държавна собственост.

За да поощрят заселниците да напуснат Израел и да се заселят отвъд границата, няколко поредни правителства предлагали щедри субсидии, включително данъчни облекчения и ипотеки с ниски лихви - привлекателни дори за хората, които не били водени от идеята да завладеят библейската Обетована земя. Настанени в евтини и удобни жилища, жителите на големите селища близо до Зелената линия имали възможност да се наслаждават на приятния живот извън града, като в същото време спокойно можели да пътуват до работните си места в самия Израел. Според израелската правозащитна организация „Бетселем" тези селища днес контролират 42% от земята в Западния бряг.

През 1993 г. повече от 115 000 палестинци ходели на работа в Израел и печелели повече, отколкото биха изкарали от традиционното си препитание като земеделци, търговци и занаятчии. По същото време обаче - в отговор на палестинските атаки срещу израелци - Израел започнал да налага строги ограничения върху свободата на движение на тези работници, нанасяйки щети на палестинската икономика.

На свой ред водоснабдяването на Израел все повече зависело от Западния бряг. Страната черпи една трета от цялата си вода от водоносни пластове под тамошните възвишения. След 1967 г. всички водни ресурси там били поставени под държавен контрол. Ако някой палестинец иска да си изкопае нов или да ремонтира стар кладенец, той трябва да получи разрешително. Подобни молби за един-единствен кладенец минават за одобрение през различни израелски комисии и институции и рядко биват удовлетворени. Днес израелците консумират почти четворно повече вода на глава от населението в сравнение с палестинците, много от които зависят изцяло от водоноските. Според „Бетселем" в израелските селища, където е пълно с басейни и посевите се поливат, консумацията е още по-голяма.

През 1993 г. споразумението от Осло породи първите постъпки на Израел за частично облекчаване на последствията от окупацията. По-късно главният израелски преговарящ Ури Савир написа, че именно по време на преговорите, довели до споразумението от Осло, той научил, че „палестинецът от Западния бряг няма право да строи, работи или учи, да купи или обработва земя, да започне бизнес, да излезе навън през нощта, да влезе в Израел, да пътува в чужбина или посети роднините си в Газа или Йордания, ако не е получил позволение от нас "

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах