сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Цената на златото

1.3.2009 г.

Измерена в долари и в страдания, днес тя е по-висока от всякога.

От хиляди години страстта към златото е тласкала хората към крайности, подклаждала е войни и завоевателни походи, обезпечавала е империи и хазни, сравнявала е със земята планини и гори. Благородният метал не е от решаващо значение за човешкото съществуване: той всъщност има относително малко практически приложения. При все това основните му качества (необичайна плътност и ковкост, както и непомръкващ блясък) са го превърнали в една от най-желаните стоки в света, в непреходен символ на красота, богатство и безсмъртие. Почти всяко общество през вековете е приписвало на златото едва ли не митологична сила.

Нездравата привързаност на човешкия род към златото не би следвало да продължава и в съвременния свят. В малко култури още е живо вярването, че златото може да даде вечен живот, и в нито една страна вече не се прилага златният стандарт. Въпреки това блясъкът на златото не само не помръква, но и се засилва, разпалван от световната несигурност.

Макар че инвеститорите са привлечени от новите фондове, обезпечени със злато, бижутата все още съставляват две трети от търсенето, което през 2007 г. доведе до рекордни приходи от продажби в световен мащаб - 53,5 млрд. долара. В САЩ кампанията „Не на мръсното злато", организирана от защитници на човешките права, накара много от водещите търговци на ювелирни изделия да се откажат да продават злато от мини, които нанасят огромни социални и екологични щети. Подобни опасения обаче не смущават страните с най-голямо потребление - по-точно Индия, където манията за злато е втъкана в самата култура, и Китай, който през 2007 г. измести САЩ като втори най-голям купувач на златна бижутерия в света.

При цялата си привлекателност златото никога не е струвало толкова много в човешки и екологичен план, колкото днес. Очарованието му се дължи донякъде и на ограниченото му количество. През цялата човешка история са изкопани само 161 000 тона злато - едва колкото да се напълнят два олимпийски басейна, като над половината от това количество е било извлечено през последните 50 години. Понастоящем най-богатите световни залежи бързо се изчерпват, а нови се откриват рядко. По-голямата част от останалото в природата злато съществува под формата на малки находища, погребани в отдалечени и екологично уязвими кътчета на планетата. Това е явен зов за унищожение, но не липсват кандидати да откликнат на него: някои - с незначителни възможности, други - с големи.

В единия край на спектъра са армиите от бедни имигранти, които се събират в малките мини като Ла Ринконада. Според Организацията на ООН за индустриално развитие (ЮНИДО) в света има между 10 и 15 млн. „независими миньори", пръснати от Монголия до Бразилия. Използвайки примитивни методи, почти непроменени от векове, те произвеждат около 25% от златото в света и изхранват 100 млн. души. За тях тази работа е едновременно жизненоважна и смъртоносна. В Демократична република Конго през последните десет години за контрола върху златните мини и търговските маршрути се борят местни въоръжени групи, които редовно тероризират и измъчват миньорите и използват печалбите от златото, за да купуват оръжие и да финансират дейностите си. Убийственото въздействие на живака е не по-малко опасно за дребните миньори. Повечето от тях го използват, за да отделят златото от скалите, и така разпръскват токсичното вещество едновременно в газообразна и течна форма. По оценка на ЮНИДО една трета от живака, с който хората замърсяват околната среда, идва от независимите миньори, добиващи злато.

В другия край на спектъра са огромните открити рудници, управлявани от най-големите минни компании в света. Тези мини, разполагащи с армади от гигантски машини, произвеждат три четвърти от златото в света, а екологичните последици от дейността им са опустошителни. Освен това те осигурят работни места, технологичен напредък и развитие в затънтени краища. При добива на злато обаче се отделят повече отпадъци на унция, отколкото при извличането на всеки друг метал, и това личи от поразителното несъответствие на мащабите: тези отворени рани в тялото на Земята са толкова огромни, че се виждат от Космоса, но частиците злато, извлечени от там, са толкова микроскопични, че в много случаи 200 от тях общо са колкото глава на топлийка. Дори в образцовите мини като Бату Хиджау в Източна Индонезия (на фирмата „Нюмонт Майнинг Корпорейшън"), където са похарчени 600 млн. долара за смекчаване на екологичните щети, бруталната равносметка на златодобива остава неизбежна. За извличането на една-единствена унция - материал колкото за венчална халка - се налага да бъдат изкопани над 250 тона скали и руда.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах