сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Сицилианските мумии

1.2.2009 г.

Зловещите сицилиански мумии и техните житейски уроци.

Летището на Палермо се казва „Фалконе-Борселино". Звучи като американска кримка от 70-те години. Всъщност това са имената на двама смели магистрати, които били решени да изтръгнат Сицилия от отколешната хватка на организираната престъпност. И двамата платили с живота си.

Хората тук не обичат да говорят за мафията с непознати; това са кирливите ризи на семейството - лична трагедия, която не ни е работа. Сицилия е потайна - усещаш го по почернелите улици на столицата Палермо - неспокойно и мъжко място, едновременно красиво и покварено.

От всички места в Европа Сицилия може би има най-жлъчна и злочеста история - до средата на 50-те години на миналия век хората тук били сред най-бедните селяни в Западния свят. Векове наред влачели мизерно съществувание, непрекъснато тормозени от вендети и вражди, неправди, експлоатация, убийства на честта и жестоки неписани правила - всичко това сред уханието на мандаринов цвят и тамян. В Сицилия пролятата кръв се плащала с кръв и този дълг се предавал от поколение на поколение.

Капуцинският манастир в Палермо не се набива на очи. Намира се на тих площад край едно гробище, на другия край на града от мястото, където през 1992 г. мафията си разчистила сметките с магистрата Борселино. Сврени в ъгъла пред вратата, двама амбулантни търговци продават картички и пътеводители; вътре зад една маса седи монах и продава билети, още картички и разни оброчни дрънкулки. Денят тече мудно и той чете вестник.

Надолу по едно стълбище и покрай дървената статуя на cв. Богородица Страдаща се стига до вратата на катакомбите - чакалнята на мъртвите. Тя е изненадващо голяма, с високи сводести тавани и дълги коридори, построени под прав ъгъл. Вътре е хладно и влажно и се носи кисела, стипчива миризма на прах и гниещи парцали. Тук има близо 2000 мъртъвци - провесени по стените, подпрени по пейките или почиващи в своите разнебитени ковчези. Облечени са в най-представителните дрехи, които са притежавали по време на земното си поприще. Други хора няма.

Изсушаването и съхраняването на телата на мъртвите в Европа е нещо типично сицилианско. В Италия има и други примери, но огромното мнозинство са в Сицилия, където връзката между живи и мъртви е особено силна. Никой не знае колко са в действителност, нито пък колко са били извадени от катакомбите и положени в гробищата от свещеници, които не приемат богословските основания да се съхраняват оброчни трупове. Този феномен автоматично поражда въпроса: за какво му е на човек да го прави, защо трябва да се излагат гниещи тела?

Ние, хората от западния свят, рядко виждаме трупове - при нас отсъствието на живота е забулено и скрито. Тези мъртъвци притежават мистичен ореол; те имат свое излъчване и биография. Докато разглеждам телата с нездрав интерес - аха, значи така изглежда смъртта, - установявам, че огромната разлика между живите и мъртвите е, че можеш да се взираш в мъртвите с настойчиво, интимно любопитство, което жив човек никога не би търпял. Челюстите са увиснали в беззвучен крясък, гнили зъби се хилят заплашително, празни очни орбити се взират безизразно, парцали спечена кожа са полепнали по хлътналите бузи и изкривените от артрит пръсти. Повечето хора са дребнички, с кръстосани на гърдите ръце, отпуснали се на гвоздеите и теловете, които ги държат изправени; главите се люлеят на раменете и телата бавно рухват от усилието да подражават на своя отминал живот.

Коридорите са разделени на такива за духовни лица и за хора от професиите - разбирай лекари, адвокати и един-двама водевилно натруфени войници в своите карабинерски униформи. Има женски коридор, където гидът подхвърля, че можем да се възхитим на модните тенденции от миналото. Скелетите са обвити в разкъсани парцали, покрити с мръсотия и избелели до сивкаво. Не е кой знае колко възхитително. Един страничен параклис е посветен на момичетата, починали девици - твърде трогателно и според съвременните разбирания особено жестоко амплоа, в което да прекрачиш във вечността. Когато са били погребани тук, вероятно са изглеждали като въплъщение на чистотата сред разложението.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах