сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Новата еволюция

1.2.2009 г.

Те доказват гениалността на великия си предшественик и откриват грешките му.

Само две седмици преди смъртта си Чарлс Дарвин написал кратка студия за миниатюрна мида, намерена залепена за крака на воден бръмбар в едно езерце в Централна Англия. Това била неговата последна публикация. Бръмбарът му бил изпратен от Уолтър Дроубридж Крик - млад обущар и естественик любител. По-късно той сключил брак; родил му се син, Хари, който също имал син - Франсис. През 1953 г. Франсис Крик заедно с младия американец Джеймс Уотсън щял да направи откритие, което триумфално да потвърди почти всички заключения на Дарвин относно еволюцията.

Потвърждението било изложено в една книга. Уотсън и Крик установили, че в клетките на всеки организъм се съдържа химичният шифър за неговото създаване - текст, написан на език, който е общ за всичко живо: простият четирибуквен код на ДНК. „Всички органични същества, живели някога на тази земя, са произлезли от някаква единствена първична форма" - пише Дарвин. Ако трябва да сме честни, просто е правел догадки. За да разберат историята на еволюцията - нейното съдържание и механизми, - съвременните дарвиновци нямат нужда да гадаят. Достатъчно е да изследват генетичната информация.

Да вземем например прословутите чинки от Галапагос. Дарвин забелязал, че човките им имат различна форма. Предположил, че въпреки различията всички чинки на Галапагос са близки роднини. „Като гледа тези нюанси и разнообразни структури в рамките на една малка група от близко свързани видове птици - пише той в „Пътешествие около света с кораба „Бигъл", - човек лесно може да си представи, че от първоначално малобройния птичи свят на архипелага е бил взет един вид, който е бил видоизменен за различни цели."

Още една вдъхновена догадка. Днес обаче, анализирайки близките сходства в генетичния код на птиците, учените могат да потвърдят, че чинките на Галапагос наистина произлизат от един-единствен вид птица, чийто най-близък съвременен роднина е тъмният тиарис.

ДНК не само потвърждава факта на еволюцията, но и показва на най-първично ниво как се променя формата на живите същества. Неотдавна Архат Абжанов от Харвардския университет и Клиф Табин от Харвардския медицински колеж идентифицираха гените, отговарящи за формата на човката при някои от тези чинки. Гените представляват последователности от „буквите" на ДНК, които, щом се активират от клетката, образуват конкретен протеин. Абжанов и Табин откриха, че когато генът за протеина BMP4 се активира в растящата челюст на ембриона на чинката, човката става по-широка и по-дълбоко врязана. Този ген е най-силно изразен при голямата земна чинка (Geospiza magnirostris), която използва яката си човка, за да троши големи семена и орехи. При други чинки определен ген образува протеина калмодулин, който прави човката дълга и тънка. Този ген е най-активен при голямата кактусова чинка G. conirostris, която използва удължената си човка, за да търси семена в плодовете на кактуса.

На друга група острови, в Мексиканския залив край Флорида, крайбрежните мишки имат по-бледа козина от мишките на континента, което им помага да се слеят по-добре с цвета на светлия пясък. Пак в Харвард Хопи Хукстра и нейните колеги установиха, че вариацията в цвета се дължи на промяната на само една буква в един-единствен ген, който намалява производството на пигмент в козината. Мутацията е настъпила след образуването на пясъчните острови преди по-малко от 6000 години. Най-великата идея на Дарвин била, че естественият отбор в голяма степен е причина за разнообразието от белези, което се среща при сродни видове. Вече можем да видим как всъщност действа естественият отбор, как оформя и видоизменя ДНК структурата на гените и тяхната експресия, за да адаптира организма към конкретните обстоятелства.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах