сп. National Geographic - Май 2018
National Geographic KIDS - Май 2018

По дирите на мустангите

1.2.2009 г.

В пренаселения Запад няма достатъчно място за дивите коне.

В десетте западни щата, в които се срещат диви коне, незавидната задача за контрол на всичко, свързано с обществените земи (животновъдство, полезни изкопаеми, гори, природозащитници, туристи, дива природа, мустанги и речни басейни), се изпълнява от Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ). То стопанисва 1 000 000 кв.км от непрекъснато променящия се американски Запад, които могат да бъдат „използвани по различни предназначения". Теоретично би трябвало да има достатъчно пространство за всички предвидени цели, но на практика няма (и никога не е имало) земи, които са били използвани по няколко предназначения - приоритетите са били определяни от съответната епоха.

Исторически погледнато, най-важно тук е било животновъдството. През 2006 г. кравите и овцете, отглеждани на стопанисваните от БУДЗ територии, са изяли 20 пъти повече фураж, отколкото дивите коне и магарета. През последните 30 години обаче акцентите са се променили - на много места в Запада думата вече нямат фермерите, а нефтените компании. Поради нарастващата нужда от по-голяма енергийна независимост на САЩ БУДЗ е отпуснало 180 000 кв.км за добив на нефт и газ, като около 20 000 от тях са част от територии, определени за дивите коне. Сондажите променят земята необратимо - дори след като бъдат покрити, кладенците не изчезват. „Енергията е там, където я откриеш" - казва Том Гори, специалист по връзки с обществеността на програмата на БУДЗ за съхраняване на дивите коне. Думите му издават пълно примирение с този факт. Той и колегите му отговарят за около 30 000 мустанга, наблъскани на 117 000 кв.км от разпокъсаните резервати, определени за стадата. При това БУДЗ трябва да поддържа броя на конете на „приемливо" ниво, което според някои защитници на мустангите е опасно ниско за генетичната жизнеспособност на стадата. И обратно - фермерите са убедени, че броят на дивите коне е прекалено голям и това се отразява фатално на пасбищата.

Земите, дадени от БУДЗ на Пат О'Тул за пасбища, се застъпват с резервати за мустанги в южната част на Уайоминг и северозападната на Колорадо. „Когато фермерите периодично намаляваха броя на дивите коне - казва той, - те не съсипваха пасбищата. Само че законът взе конете под закрила и контролът над прираста им бе иззет от ръцете на фермерите - в резултат мустангите станаха прекалено много."

Джей Къркпатрик от зоопарк „Монтана" е съгласен, че броят на дивите коне „на места би могъл да нарасне дотолкова, че да се превърне в проблем не само за добитъка и природата, но и за самите тях". След това допълва: „Само че основната причина те да бъдат така често превръщани в изкупителна жертва заради лошото стопанисване на земята и още по-лошата политика се крие във факта, че за разлика от дивеча и добитъка те нямат стопанско значение."

В крайна сметка спорът за мустангите и за използваните от тях ресурси се свежда до въпроса: „Разполагаме ли с достатъчно пространство - както физическо, така и емоционално - за тях?" Учените пък предлагат следния критерий: ако конете могат да бъдат класифицирани като местни, типично американски животни, тогава те имат право да се ползват от земята - ако не са такива обаче, нямат това право.

„Свободно бродещите коне са всъщност привнесени в Северна Америка животни - казва Джоуъл Бъргър, биолог и изследовател на дивата природа в Тетън Вали, Айдахо, - които са в пряка конкуренция с местните видове." Къркпатрик от друг страна отдавна поддържа тезата, че те са типични американски животни и трябва да бъдат признати за такива от държавата и федералните агенции. „Предците на съвременните коне са се появили на този континент преди 1 600 000 години, макар и по-късно да са изчезнали от Северна Америка - ми каза той. - Двата основни принципа, които класифицират едно животно като местно или не, са: къде се е зародило като вид и дали се е приспособило към конкретния район. Конят се е появил в Северна Америка и очевидно се справя отлично в тукашните условия."

Макар учените да не са единодушни относно прародината на съвременния кон, Equus caballus, всички са съгласни, че древни представители на рода Equus са се появили в Северна Америка преди около 5 млн. години. Част от тези животни преминали през Беринговия проток - тогава провлак - и се разселили из Азия (където по-късно били опитомени), Африка и Европа. Останалите изчезнали от своята прародина Северна Америка преди около 12 000 години. Една от теориите е, че хората от плейстоцена, навлизащи на територията на континента приблизително по същото време, ловували диви коне и това довело до изтребването им. Други учени смятат, че причината за изчезването им е смъртоносна болест или може би съчетание от климатични промени, заболявания и ловуване. През 1519 г., когато Ернан Кортес достигнал Мексико, конете били повторно доведени в Северна Америка. Според някои изследователи яздитните животни на испанските конкистадори се срещнали и смесили с остатъците от изначалната американска популация, за което обаче липсват доказателства.

Някои стада са преки потомци на доведените от конкистадорите коне - като това в резервата „Прайър Маунтин" в Монтана и северен Уайоминг. Кръвните изследвания, направени през 1992 г., доказаха многовековния испански произход на тези мустанги. Те изявяват някои по-примитивни, направо екзотични белези: ивици по краката и по средата на гърба като при зебрите, а окраската на козината им е маскировъчна - светлокафява и тъмносива.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах