сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Президентството отвътре

1.1.2009 г.

Малко външни хора са виждали личната територия на президента.

Историята винаги прави остър завой във Вашингтон, когато нов американски президент положи клетва и встъпи в длъжност. На 20 януари 2009 г. това ще се случи отново. Ще има нови членове на Кабинета, нов Конгрес, нова външна политика, нов стил на обзавеждане в Източното крило, нови неудобни роднини (ако това въобще е новост) и нов кръг най-близки приятели.

Но много други неща в личния свят на президента на САЩ ще си останат учудващо непроменени. Камериерките от постоянния домакински персонал на Белия дом ще оправят президентското легло, както винаги са правели. Кухненските работници пак ще белят картофи и ще бъркат яйца. Градинарите отново ще посадят 3500 лалета, които през пролетта ще разцъфнат в Розовата градина.

Непрекъснатите грижи, полагани за американския президент, са истинска индустрия, в която работят стотици хора - но извън пределите на „Пенсилвания Авеню" № 1600 за това се знае малко. Първите семейства идват и си отиват. „Те „наемат" имота за четири или осем години" - казва Гери Уолтърс, бивш главен управител на Белия дом. Затова пък персоналът, обичаите и механизмите, обкръжаващи най-могъщия държавен глава в света, често не се променят с поколения.

Уолтърс добре знае това. Бил е заместник-управител и после управител на най-известния дом в САЩ в продължение на 31 години - от Джералд Форд до втория президент от фамилията Буш. До пенсионирането си през 2007 г. е преминал през шест президентски управления и няколко кризи - глобални и семейни. Ръководил е 90-членен персонал от сервитьори, камериерки, готвачи, метр д'отели, оператори на асансьори, цветари, уредници, дърводелци, електротехници и водопроводчици. До известна степен това било като да управляваш най-луксозния хотел в света - с тази разлика, че Уолтърс отговарял за сграда с четири основни и често несъвместими функции: дом, офис, важен музей и място за мащабни срещи на високо ниво. Звучи невероятно, но Белият дом е посрещал до 30 000 гости само за една седмица.

Бидейки военен ветеран и офицер от запаса на старата Служба по безопасност (днес известна като Униформено поделение към Секретния отдел), Уолтърс внесъл военна точност и максимална дискретност в една работа, която никога не се побира в рамките от 9:00 до 17:00 часа. Спомня си, че най-трудният момент настъпвал, когато едното президентско семейство се изнасяло - обикновено към 10:00 часа на 20 януари, - за да може другото да се нанесе към 16:00 часа на същия ден.

Задачата на Уолтърс била да контролира изнасянето на вещите на напускащото семейство и подреждането на скриновете с бельото на пристигащите, подреждането на мебелите, окачването на картините, поставянето на семейните снимки и зареждането на кухнята с любимите им лакомства - и то в рамките на 6 часа. Всичко това няма как да започне по-рано, тъй като новият президент не е встъпил официално в длъжност преди 12:00 часа на 20 януари - два часа, след като ескортираният микробус с покъщнината му поеме по алеята към Белия дом, докато предшественикът му се отправя към Капитолия. За да се справят в срок, Уолтърс свиквал целия 90-членен персонал, разделял го на групи и им поставял специфични задачи. Планирането продължавало месеци наред и включвало повтарящи се „сухи тренировки". (Подобни репетиции не били правени преди преждевременното напускане на Ричард Никсън. Съобщиха ни, че тогава Първата дама помолила да й дадат опаковъчни кашони. „Така разбрахме за предстоящата оставка" - казва Бети С. Монкмен, тогавашен уредник в Белия дом.)

Ала след като всичко си дойде на мястото, Белият дом отново става, по думите на Уолтърс, „най-вече семеен дом". „Персоналът е длъжен да се приспособи към нуждите и предпочитанията на всяко семейство така, че то да се чувства като у дома си" - добавя той.

За да осигури този комфорт, Уолтърс започвал да разпитва бъдещата Първа дама още след края на изборите през ноември, когато напускащият поста президент кани новия на гости. Кои стаи бихте искали да използвате за спални? В колко часа бихте желали да ставате сутрин? Каква марка паста за зъби трябва да има в банята? С каква лека храна предпочитате да бъдат заредени кухненските шкафове?

На последния въпрос 43-ият президент на САЩ Джордж Буш отговорил: „Солети." Това му костваше неприятности - през 2002 г., докато гледал американски футбол по телевизията в спалнята си в Белия дом, той се задавил със солета, загубил съзнание и паднал на пода. Когато се свестил, се оказало, че единствени свидетели на инцидента били неговите кучета. Баща му предпочитал по-лесния за преглъщане тексаски сладолед „Блу бел". Той обаче никога не си поръчвал пръжки, въпреки че обичал да се представя за „човек от народа", като публично хрупал от тях. „Беше си чиста преструвка - казва Уолтърс. - Буш-старши не ядеше пръжки."

Да бъдеш президент в България


Конституционно положение на българския президент:

Президентът е държавен глава на страната според Конституцията на Република България от 1991 г. Макар и да не участва в нито една от трите разделени власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, - той има конституционни правомощия по отношение на всяка от тях. За разлика от подобните институции в САЩ и Франция например българският президент не осъществява изпълнителна власт, която според основния закон има единствен субект в лицето на Министерския съвет.

Конституцията възлага на държавния глава отговорни функции: да бъде обединител на нацията, като олицетворява нейното единство; да представлява държавата в международните отношения; да осъществява арбитраж с политически средства в случаите на конфликти между разделените власти.

Независимо от парламентарната форма на управление в конституционната система на България президентът се избира пряко от народа чрез мажоритарна система на абсолютно мнозинство с два тура за срок от 5 години заедно с вицепрезидент. Изборите се насрочват от Народното събрание, като президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. Заемайки своите конституционни постове, те не могат в същото време да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред Народното събрание, като поемат задължението да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.

Държавният глава обнародва законите, приемани от парламента. Той няма право на законодателна инициатива, но притежава отлагателно вето, като може мотивирано да върне приетия закон за ново обсъждане. Парламентът е в състояние да преодолее ветото, ако гласува закона отново с мнозинство, включващо повече от половината от всички народни представители. В случай че Народното събрание не успее да избере правителство, президентът го разпуска, назначава служебно правителство и насрочва нови парламентарни избори.

Президентът притежава обща компетентност с Министерския съвет в сферата на външната политика, отбраната и националната сигурност. Държавният глава е върховен главнокомандващ и като такъв назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, както и удостоява с високи военни звания по предложение на правителството. Той ръководи Консултативния съвет за национална сигурност и обявява война или извънредно положение, когато парламентът не заседава. Президентът участва активно в процедурата за формиране на Министерски съвет. Голяма част от указите на държавния глава подлежат на приподписване от министър-председателя или съответните министри, които поемат политическата отговорност за тяхното изпълнение и освобождават президента от отговорност пред парламента.

Президентът назначава с указ висшите магистрати в лицето на Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет. Той назначава и четирима от дванадесетте членове на Конституционния съд.
Държавният глава не носи политическа отговорност при изпълнение на функциите си освен и единствено за държавна измяна и нарушение на Конституцията. За тези действия може да се повдигне обвинение пред Конституционния съд от страна на парламента.
Вицепрезидентът подпомага президента в неговата дейност и в случай на предсрочно овакантяване на президентския пост замества държавния глава до изтичане на пълния петгодишен мандат. Президентът може да прехвърли на вицепрезидента само малка част от своите конституционни правомощия, и то само с изричен указ.

***


Българското президентство не е еквивалентно на Белия дом в САЩ и президентът не е негов стопанин. Нещо повече - сградата не приютява единствено президентската администрация. В нея са настанени още Министерството на правосъдието, Министерството на образоването и науката и доста други институции. Самото президентство заема само т.нар. „президентски тракт".

Сградата, в която се помещава днес президентството, е построена в периода 1954-1956 г. по проект на колектив, ръководен от проф. Татаров и главен архитект Иван Данчов. Стилът й официално е наричан „руска еклектика", но е широко познат като „сталински барок". Първоначално в нея се е разполагало Министерството на енергетиката, а по-късно - Държавният съвет. Тя е част от Ларгото в центъра на българската столица, включващо още Министерския съвет, Народното събрание (бившия Партиен дом) и други постройки. Новият остъклен параден вход за гостите на президента, изграден през 1999 г., има изглед към ротондата „Св. Георги" в карето на вътрешния двор.

Първа посреща посетителите на президентския тракт залата за пресконференции - тя се намира на партера и разполага с 60 места. По-нагоре са разположени различните официални и работни зали. Гербовата зала на втория етаж е най-голямата и представителната - тя е мястото, където се посрещат делегации, подписват се договори, приемат се акредитивни писма и се връчват държавни отличия. Зала №1, наричана заради интериора си „Червената зала", е малка, обзаведена с мека мебел и служи за срещи в по-тесен кръг. Голямата зала за посрещане на делегации е №2 - тя има 30 места. В Зала №3 (известна като „Зелената зала") се провеждат срещи на четири очи с чужди държавни глави и правителствени ръководители. Въпреки това тя не би могла да се сравнява със секретната Оперативна зала на Белия дом. В „Огледалната зала" се провеждат официални обеди и тържествени вечери в по-камерен състав, докато „Синята зала" се използва от президента за работни срещи.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах