сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Полярната сага, част II

1.1.2009 г.

Съвременни търсачи на приключения вървят по ледените стъпки на Нансен.

Полярната сага, втора част 2007 г.

По стъпките на Нансен

Двама авантюристи се впускат през Арктика по стъпките на пионера на полярните изследвания.

Томас Улрих я съзрял първи. Била чисто бяла, подобна на дълъг и гладък облак на хоризонта, с една-единствена черна ивица. Издали я сенките, които преминавали върху ивицата. Сенките се движели - това били облаци, - а ивицата не.

„Струва ми се, че виждам суша - казал той на Бьорге Оусланд, с когото бил прекарал последните шест седмици в преследване на спомена за двама прочути полярни изследователи през Арктика. Тръгвайки от Северния полюс, те били изминали със ски 974 км до това място край северните брегове на Франц-Йосифова земя - далечния сибирски архипелаг, където Фритьоф Нансен и Ялмар Йохансен потърсили убежище след опита си да стигнат до полюса през 1895 г.
Подобно на много норвежки момчета, Оусланд израснал с разкази за подвизите на Нансен. Години по-късно тези истории го вдъхновили да направи първия самостоятелен поход със ски до Северния полюс без поддържащ екип - едно от 14-те му посещения на полюса като професионален приключенец и водач. Сега двамата с Улрих - алпинист и фотограф - били тръгнали по същия мъчителен път, който Нансен и Йохансен изминали 112 години по-рано. Никой друг не го бил правил.

„Носехме с нас книгата на Нансен и знаехме, че преживяваме много от същите неща" - казва Улрих. „Също като тях и ние имахме ски и каяци - добавя Оусланд, - но използвахме кайтове, а не кучета, за да се придвижваме по-бързо. Разбира се, имахме и комуникационно и навигационно оборудване, докато те не са знаели, къде точно се намират."
Сушата, която Улрих видял, била далечният бряг на остров Ева-Лив, кръстен от Нансен на съпругата и дъщеря му. Когато Нансен и Йохансен за пръв път забелязали Ева-Лив, те преценили, че ще им трябват два дни, за да го достигнат. Всъщност били необходими 13.

През юни Улрих и Оусланд се изправили пред същите трудности. Гладкият морски лед, по който безпрепятствено напредвали дни наред, отстъпил място на хаос от ледени отломки, който се носел на северозапад, отдалечавайки се от Ева-Лив. Теченията ги повдигали отдолу и парчета се блъскали едно в друго.
Тъй като нямали друг избор, освен да продължат напред, приключенците решили да се пробват през дрейфуващия лед. Все още на около 15 км от сушата, те скачали от един леден блок на друг, като теглели след себе си тежките каяци.

През нощта се мъчели да спят, докато ледът под тях се надигал, „все едно те ритат в гърба" - разказва Оусланд. Най-странна била тишината. През зимата морският лед издава страхотен пукот, когато се троши и парчетата се трият едно в друго, но през меката пролет с температури около нулата дебели до метър отломки се блъскат напълно беззвучно. Една сутрин в 4 ч Улрих събудил Оусланд, за да му каже, че според GPS-а се отдалечават от брега с близо 1 км в час. Когато отворили ципа на палатката, установили, че на стотина метра от тях се е образувал огромен канал от черна вода.
В този момент решили да вложат всичките си усилия в това да стигнат до брега. „Разбрахме се да не спираме, преди да се доберем до него" - казва Оусланд. Отправяйки се на югозапад, те гребали и теглили каяците, докато не стигнали до плътен лед. Не били почивали повече от 24 часа. Улрих проверил с GPS устройството дали има дрейф. Нямало. Ледът бил здраво свързан със сушата. Били успели.

През следващите осем седмици следвали маршрута на Нансен и Йохансен. По-рано съветска военна зона и все още до голяма степен затворена за външни лица, Франц-Йосифова земя се е запазила непокътната от времето на Нансен до сега.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах