сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Полярната сага, част I

1.1.2009 г.

Норвежецът Фритьоф Нансен е пионер на полярните изследвания.

Полярната сага, първа част 1893-1896 г.

1000 дни сред ледовете

Идеята била безумна: да оставиш дървен кораб да замръзне в Северния ледовит океан и да преплаваш през Северния полюс, използвайки дрейфа на ледовете. Когато нещата не тръгнали по план, дръзкият норвежки учен Фритьоф Нансен се отправил с кучешка шейна и един спътник натам, където никой още не бил ходил.

Насред студения фиорд, на ивица скалиста суша, до която се стига след кратко пътуване с ферибот от центъра на града, Осло е създал нещо като национално гробище за прочути кораби. Тук, на полуостров Бигдей, посетителите могат да прекарат няколко дни в прекрасния музей, приютил древни викингски кораби, рибарски гемии от XIX в. и дори „Кон Тики" - прочутия сал от балсово дърво на Тур Хейердал.

Но най-поразителното сред морските храмове на Осло е една островърха структура от метал и стъкло във формата на огромна буква А. Вътре, окъпана в процеждащата се светлина, почива яка дървена шхуна, построена през 1892 г. и кръстена „Фрам".

„Фрам" (думата означава „напред") е може би най-прочутият кораб в дългата история на норвежкото мореплаване и символ на полярните изследвания. Самата шхуна е чудо на инженерната мисъл - подсиленият корпус издържал три години в хватката на арктическите ледове. „Фрам" проникнал пò на север в полярните ширини от който и да било кораб преди него.

Основната движеща сила зад „Фрам", блестящият и мрачен учен изследовател, който поръчал строежа и оглавил безумно опасното първо плаване сред арктическите мъгли, продължава и днес да се смята за патриарх на нацията. Името му е Фритьоф Нансен. Казано накратко, той е бащата на съвременните полярни изследвания, а всички останали - Скот, Пири, Амундсен - са просто негови последователи.

Нансен не приличал на донкихотовските търсачи на слава, типични за златната ера на полярните експедиции. Да речем, че е бил ренесансов викинг: т.е. даровит писател, търсен лектор, първокласен зоолог и виден държавник. Владеел безупречно поне пет езика, бил сръчен с фотоапарата, изработвал прекрасни карти и илюстрации, водел обемна научна кореспонденция и внасял елемент на академична прецизност във всичките си начинания.

През 1888 г. Нансен повел първия траверс на Гренландия - с типичната си склонност да омаловажава нещата го кръстил „ски екскурзия", - но пропуснал последния кораб за дома и бил принуден да прекара зимата заедно с гренландците в лов на тюлени и усвояване на управлението на каяк. Тези преживявания били в основата за получилия топъл прием пътепис „Първото прекосяване на Гренландия", публикуван през 1890 г., и на живото етнографско описание „Животът на ескимосите". След своите гренландски приключения той станал активен популяризатор на карането на ски. В Музея на ските „Холменколен" в Осло Нансен е показан като качено на ски и облечено в кожи божество, отец - основател на националния спорт на Норвегия.

Но най-драматичното от всички многообразни постижения на Нансен е именно мъчителното пътешествие на „Фрам" между 1893 и 1896 г. Идеята в основата на експедицията била толкова невероятна, че водещите авторитети в полярните изследвания, включително Кралското географско дружество, я обявили за самоубийствена. Нансен целенасочено се стремял да заседне сред ледовете на Арктика.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах