сп. National Geographic - Декември 2019
National Geographic KIDS - Декември 2019

Защо най-богатият район в Испания иска независимост

12.11.2019 г.

Каталуния има собствена културна идентичност и силно сепаратистко движение въпреки репресиите от страна на Мадрид.

от Erin Blakemore; National Geographic

Автономният регион в североизточна Испания със собствена езикова и културна идентичност, Каталуния, е популярна туристическа дестинация и икономически двигател на страната, а борбата му за независимост отразява отличителната му история в рамките на Испания.

Днешна Каталуния е била обитавана от праисторически времена, когато се появили иберийските племена. През VI в. пр. Хр. пристигнали гръцките колонисти; около 220 г. пр. Хр. районът бил превзет от римляните. Те донесли със себе си нововъведения  в земеделието и инфраструктурата, латинският език и основали Барсино – най-големия град в региона и настояща Барселона. Тарако (известен като Тарагона) станал един от най-богатите градове в Римската империя по това време.

С разпадането на Римската империя през V в.сл.Хр. районът станал уязвим към други групи: първо визиготите, после Омаядския халифат и накрая Франкската империя, която превзела Барселона през 801 г. сл.Хр. Районът станал част от Marca Hispanica,  буферна зона, служеща като защитна бариера между Каролингската империя на Карл Велики и маврите.

С времето граничните зони на Каролингксата империя станали все по-влиятелни и отличителни. Първото споменаване на района Каталуния е през XII век и горе долу по това време се появяват и първите писмени свидетелства за каталунски език. През Средновековието Каталуния била важно пристанище като част от Арагонската корона и когато Фернандо I Арагонски се оженил за Кралица Изабела Кастилска през 1469 г. Каталуния станала част от обединена Испания. Макар Каталуния първоначално да запазила собствените си институции, в крайна сметка изгубила независимостта си и се интегрирала по-цялостно с испанската държава. Това станало причина за възникването на ожесточено каталунско сепаратистко движение в началото на XIX век.

Когато през 1931 г. Испания става република тя дава на Каталуния полуавтономен статут. Но по време на Испанската гражданска война Каталуния подкрепя губещата страна, след което фашисткият генерал Франсиско Франко отново лишава Каталуния от автономията й, ограничавайки каталунския език и репресирайки обичаите й.

След смъртта на Франко през 1975 г. Каталуния отново възвръща свободата си и четири години по-късно става автономен район в Испания със собствен парламент, правителство, знаме и химн. Каталуния бързо става най-богатия район в Испания – но половината от данъчните приходи (данък добавена стойност, както и процент от някои други данъци) отиват в испанското федерално правителство.

Този „трансфер“ на приходи е болно място за каталунци. Според Ройтерс регионът плаща 12 милиарда долара повече на Испания отколкото получава – еквивалентът на пет процента от регионалната икономическа продукция.

След кризата с испанския дълг през 2008 г. и съдебно разпореждане от 2010 г., което ограничава възможността на района да се отдели, нова вълна за независимост разтърси Каталуния. През 2014 г. 80% от каталунците гласуват с „да“ на неофициален референдум относно независимостта. Три години по-късно 90 % гласуват с „да“ на официален референдум. Но Испания не зачита референдума и след полицейски репресии Върховния съд на Испания го обявява за незаконен.

Регионалният парламент на Каталуния не се подчинява и през октомври 2017 г. обявява независимост. В резултат Испания преустановява политическата автономност на Каталуния и уволнява целия каталунски кабинет. Про-независимите партии вземат 47,8 процента от вота и малко мнозинство в регионалния парламент в новите последвали избори. Междувременно 12 сепаратистки лидери са арестувани и обвинени в различни престъпления срещу Испания.

Този октомври Испанският Върховен съд издаде дълги присъди за девет от тях. След обявяването им масови демонстрации почти спряха функционирането на Барселона и други градове в района.

Въпреки че Мадрид досега устояваше на призивите за директно управление, поредните национални избори – и заплахата от нов референдум – може да променят тона му. Бъдещето на Каталуния никога не е изглеждало толкова логично – или пък толкова оспорвано.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах