сп. National Geographic - Декември 2019
National Geographic KIDS - Декември 2019

Безмилостните воини на Атила

16.10.2019 г.

Хуните плячкосвали голяма част от Европа и често са обвинявани за падането на Рим. Археологическите данни не са толкова крайни.

от Erin Blakemore, National Geographic

Около 370 г. сл. Хр. хунски орди превземат голяма част от Западна Европа, като побеждават германските племена и отблъскват други от все по-голямата си територия. Но дали това номадско племе заслужава пресилената си репутация?

На този въпрос е трудно да се отговори. Хуните „остават много загадъчни“, пише историкът Питър Хедър, отчасти поради липсата на писмена история, отчасти поради неясния си произход. Счита се, че тези номади са дошли от днешен Казахстан и са помели източните степи някъде след 350 г. сл.Хр. Някои учени смятат, че те са били тюркски народ, дошъл от Хунну - пасторални номади, които обединили голяма част от Азия в края на трети и началото на втори век пр. Хр.

С придвживането им по протежение на Черно море те помитали всичко по пътя си. Подгонените племена – вандали, визиготи, готи и други – бягали към Рим. Тези миграции дестабилизирали римската имперяи и помогнали на хуните да си спечелят смъртоносна репутация.

Най-известния им водач, Атила, затвърдил този образ. Между 440 и 453 г. сл. Хр. той повел хунските орди през Европа, включително Галия (днешна Франция). По пътя си той грабел и опустошавал, ордите му извършвали ужасни деяния в новите територии, които завладявали и поради това исторически източници се появява с прозвището „Бич Божий“.

Но археологически данни предполагат различна история. През 2017 г. например, археологът Сузана Хакенебк анализира кости на хуни от Панония – бишва римска провинция в днешна Унгария. Изотопен анализ сочи, че хуните съществували съвместно с римляните и имали културен обмен с тях. Историята на хуните „не е била само история на конфликти, а по-скоро история и на обмен и съжителство“, пише Хакенбек през 2017 във Washington Post.

Атила никога не е нападал Рим и империята му се разпаднала някъде около 469 сл. Хр., но страховитото име на хуните останало. Гръцкият историк Йорданес, писал през VI век, ги нарекъл „вероломно племе“ и те били често свързвани с падането на римската империя.

Съвременните историци обаче смятат, че ролята им за разпадането на империята не е била чак толкова голяма и че нейната вътрешна нестабилност всъщност я е направила уязвима за нападенията на варварските племена.

Страховитата репутация на хуните е изиграла важна роля и в съвременната история. След като немският император Вилхлем II насърчава войниците си да са безмилостни подобно на хуните по време на реч изнесена през 1900 г., терминът започва да се асоциира  с Германия. По време на Първата световна война „хуни“ е широко използван епитет за германците. Днес под  хуни разбираме варварски племена, които се оказва, че не са били толкова уажасяващи.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах