сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

„Художничката“

9.9.2019 г.

„Художничката“ от Мери Бесон е новият вдъхновяващ роман, който от издателство „Емас“ подбират за своята Колекция „Музи“.

      1866 година, Москва. В заможно търговско семейство се ражда Василий Кандински. Завършва университет със специалност право, предлагат му кариера като преподавател... Но младият мъж отдавна е решил, че неговото признание е рисуването, и през деветдесетте години заминава за Мюнхен да учи изобразително изкуство в тамошната академия. В началото на ХХ век създава школата „Фаланга“ заедно с други модерни творци.

        1877 година, Берлин. В семейството на зъболекар се ражда Габриеле Мюнтер – Ела. Останала на 9 години без баща, с майка, страдаща от депресии, девойката не успява да завърши училище. Но обича да рисува и това ѝ се удава. Берлин не ѝ дава нищо ново и тя заминава за Мюнхен, за да учи във „Фаланга“.

         1902 година. Фаталната година. Габриеле е ученичка на Кандински. Млад и красив, с аристократична осанка и изискани маниери. Мъж с поглед в бъдещето. Мъж от друг свят. Габриеле е в небесата, защото геният я е забелязал. И я е дарил с 25 дискретни целувки, когато една вечер изчезва. Приятели ѝ съобщават, че е отишъл в Мюнхен да посрещне съпругата си. Ударът е жесток – никой не е знаел, че Василий е женен. А Габриеле осъзнава със страшна сила, че се е влюбила безпаметно. В женен мъж. Неверен мъж.

         „Нямам нищо общо с Аня, ние сме братовчеди – уверява я той. – Ще се разведа и ще се оженя за теб.“ И Ела вярва... защото иска да вярва и друго не ѝ остава. И става негова спътница в живота. Двамата пътуват, двамата рисуват, търсят нови изразни средства, нови хоризонти... А документите за развода се бавят, документите не идват и не идват. Ела мечтае – за дом, за деца, а хората я наричат „курва“. Василий обаче се интересува само от своето изкуство. В отношенията им се настанява недоверието, щастието не е пълно и любовта започва да се пропуква. И когато разводът най-сетне е факт, предложение не последва. 

          Но идва Първата световна и Кандински трябва да замине за Русия. Времената се несигурни, Габриеле заминава за Дания, за да избяга от войната, и се прехранва с рисуване на портрети. И пише до Москва. Ред след ред, писмо след писмо. Но от Василий няма отговор. Не може да има друга причина, освен да е мъртъв. Тази мисъл ѝ дава нови сили – да се представи за неговата съпруга. И за пръв път Ела заживява с гордо вдигната глава, като законна съпруга. Но не задълго. От Ваймар идва писмо с вест, по-страшна от смъртта – господин и госпожа Кандински искат да им бъдат върнати неговите картини. Госпожа Кандински! Габриеле припада.

         След години на възстановяване тя трябва да се научи да живее наново. И да обича наново...

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах