сп. National Geographic - Ноември 2019
National Geographic KIDS - Ноември 2019

Европейски зоопаркове подпомагат популацията на египетски лешояди в Източни Родопи

7.8.2019 г.

Август, време за отпуски, за разтуха, за забавления. Всички искаме да почиваме, докато екип от специалисти, обединяващ различни организации и дружества – не само от България, – се опитва за пореден път да влее живителни сили в популацията на египетския лешояд в Източните Родопи.

И успява благодарение на иновативните методи и съвместна работа, съчетани със смелостта и адаптивността на величествената птица.

Хакинг, фостеринг, отложено пускане на свобода: това не са термини, свързани с пробив в нечия система, а успешни методи за адаптиране на птици, отгледани на затворено в дива среда.

На 2 август екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Зелени Балкани настаниха четири млади египетски лешояда по два от различните метода. Две от лешоядчета са излюпени в мрежата на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA), другите 2 в Спасителния център на Зелени Балкани. Три бяха поставени в специално адаптирано за целта изкуствено гнездо, а четвъртото малко бе поставено в диво гнездо с приемни родители в близост до Маджарово.

За пореден път зоопарковете в Прага и Злин подпомагат възстановяването на популацията на този емблематичен световно застрашен вид в България.

Близо 20 души екип заедно с международните гости се погрижиха всичко да мине по конец и птиците да бъдат пуснати по възможно най-удачния начин в обособените места.

На терен присъстваха и чуждестранни снимачни екипи като чешка продукция, която снима филм по темата, както и канадско-немска продукция, която също имаше подобна задача.

Египетските лешояди започват да се размножават на 5–6-годишна възраст, като отглеждат 1–2 малки на година. От 10 малки обаче до полова зрялост оцелява едва едно. Пускането на зоопаркови птици цели подпомагане на дивата популация на вида, докато в дългосрочен план усилено се работи за смекчаване на заплахите по миграционния път и местата за гнездене.

В лятната утрин в града на лешоядите Маджарово, по-точно в екологичния център, създаден през 90-те години, се опъва голям бял чаршаф, на който се полагат внимателно младите птици. Поставят им се сателитни предаватели, чрез които детайлно се следи състоянието и местоположението им. Българските специалисти са изключително ловки и точни при тагването на птиците. След това екипите се разделят, за да потеглят в две посоки за двата различни метода – хакинг и фостеринг. Прилага се и трети метод, а именно отложено пускане в дивата природа.

Хакът, или адаптационната клетка, е изграден в скална ниша, която преди е била гнездо на лешояди. В нея се подават храна и вода посредством тръба, без птиците да виждат човешката намеса. Вътре в клетката има камера за видеонаблюдение, така че специалистите да следят и да контролират поведението и състоянието на младите птици. Те пребивават вътре в продължение на 10–20 дни.

Как се освобождават младите лешояди?

Най-важното условие е отварянето на вратата на клетката да стане незабелязано от лешоядите. Същото така това се извършва в синхрон с етапа, когато малките на местните диви лешояди напускат своите гнезда и започват да се учат да оцеляват в природата. Това предполага по-лесно социализиране на птиците, излюпени в зоопаркове. В близост до изкуственото гнездо е разположена площадка за подхранване на лешояди, на която младите птици лесно ще намират безопасна храна.

Фостерингът, или приемното диво гнездо, представлява метод, който пък разчита на доказаната грижовност на египетските лешояди като родители. В гнездото им се поставя зоопарковото лешоядче, докато те са извън него. То внимателно се подбира съобразно достъпността му, опита на възрастните, броя и възрастта на малките в него.

Обичайно на египетските лешояди им се излюпват по две яйца, специалистите набелязват приемно гнездо с едно малко и съблюдават новодошлото да е с максимум 4-дневна разлика в излюпването. Така се намалява рискът от агресия между малките. След поставянето на малкото в гнездото двойката е обект на постоянно наблюдение и допълнително подхранване от страна на екипа на проекта.

Изключително обнадеждаващо е, че Източните Родопи се явяват ядрото на популацията на египетския лешояд на Балканите, като понастоящем те са дом и на най-голямата популация на белоглавия лешояд в страната.

Всичко това допринася и за по-бързото адаптиране на освободените птици, които потеглиха по пътя на свободата с началото на август.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах