сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Новият герой на Непал

31.5.2019 г.

Бившият доброволец във великобританската армия изкачва скоростно шест от най-високите върхове за един месец.

от Freddie Wilkinson;  National Geographic

Базов лагер Еверест, Непал

На 24 май Нирмал Пуржа Магар (Нимс) изкачва петия най-висок връх в света, Макалу, в родния си Непал. На пръв поглед това постижение изглежда като разходка в парка по съвременните алпийски стандарти – той се е изкачил по нормалния маршрут с кислород и е бил придружаван от шерпа. Но само преди 48 часа е бил на Лхотце – четвъртият по височина връх, а 12 часа по-рано – на Еверест.

Тази пролет Нимс покорява шест от най-високите и най-опасни върхове в света – Анапурна, Дхаулагири, Кангчендзьонга, Еверест, Лхоце и Макалу – за по-малко от месец. Това е изумително усилие, някои биха го нарекли дори налудничаво, но за Нимс то бележи успешния край на първата фаза на още по-амбициозен проект – да покори 14-те осемхилядници за период от седем месеца.

Откакто алпийската легенда Райнхолд Меснер първи завършва Хималайската корона (покорява всички „осемхилядници“) през 1986 г. (проекта си започва през 1970 г.), списъкът става златен стандарт за височинни постижения. В следващите 33 години близо 40 алпинисти са последвали стъпките на Меснер и мнозина са загинали следвайки пътя му. На повечето им отнема десетилетия да завършат куеста си. Към момента най-краткото време, постигнато от легендарния поляк Йежи Кукучка, е седем години, 11 месеца и четиринайсет дни.

Макар че идеята да се изкачат всички върхове само за една година да е била подхвърляна и преди, всъщност никой катерач досега не го е правил. Сега изглежда възможно Нимс да я осъществи до октомври.

За Меснер и последователите му начинът по който изкачват върховете е толкова важен, колкото и стигането до крайната точка. Като цяло те избягват използването на кислород, фиксирането на въжета от някой друг и шерпи, които да ги водят или да носят допълнителен багаж. Те също така са убедени, че катерачите трябва да пробват терени, които изискват технически катерачески умения и където е възможно да проправят нови маршрути.

Нимс обаче използва модерни помощни средства, изпраща шерпи напред с бутилки кислород, които го чакат във височинните лагери и неговият Инстаграм фийд изглежда като холивудска версия на хималайското катрене – драматични бури, спасявания и спускащи се хеликоптери. Не му липсва и гордост.

Близо 12 часа преди да се отправи към Еверест Нимс ме посреща в своята палатка на кафе.

„Най-трудната част от проекта досега бяха спасяванията на няколко човека,  в които се наложи да участвам“, казва той. „Това не беше планирано. Като изключим тях, всичко тече добре. Спасяването на хора от 8450 метра е доста по-трудно отколкото изкачването на самата планина.“

На Анапурна катерачът Вуи Кин Чин, китайски лекар, изчезва в същия ден, когато Нимс изкачва върха: „Върнахме се в базовия лагер вероятно около 10 вечерта. Разбира се тъй като бяхме изкачили върха там ни чакаха приятели, които ни дадоха уиски и пихме до 3:30 сутринта. В 6:00 сутринта дойде хеликоптер и каза, че лекарят е жив. И така събрах екипа…спуснаха ни в лагер 3 по дълго въже. Оттам по принцип разстоянието до неговото местоположение е повече от 16 часа. Ние го взехме за четири.“ Чин е успешно евакуиран до Катманду и после до Сингапур, където умира няколко дни по-късно.

Нимс и един от основните му партньори, Мингма Давид Шерпа, решават да покорят Кангчендзьонга на един дъх като тръгват в 1 часа следобед и стигат там след 11 часа сутринта на другия ден. По пътя вземат втори шерпа за помощник, Гесман Таманг. При слизането тримата попадат на бедстващ индийски катерач, Биплаб Байдия, и водачът му, Дауа Шерпа. И на двамата им е свършил кислорода на 8450 метра. Нимс и другарите му дават на закъсалите две от резервните си бутилки и им помагат да слязат, при което се натъкват на още един бедстващ индийски катерач, Кунтал Карар, който също е останал без кислород. Нимс му дава собствения си.

„Обадихме се за помощ, няколко пъти, приятел…Обадихме се да ни спасят и все ни казваха, че пращат хора. Към седем часа вече е тъмно, а ние не виждахме никакви светлини“, казва той.

Карар умира скоро след като даденият му от Нимс кислород свършва. Нимс и другарите му продължават да помага на Байдия за слизането, но Мингма Давид и Гесман започват да проявяват признаци на церебрален оток.

Байдия умира на по-малко от 200 метра от лагер 4, където същата нощ е имало десетки лагеруващи алпинисти. Ние говорим седмица след тези събития и Нимс е очевидно ядосан. „Хората се наричат височинни експерти, соло катерачи и тям подобни, приятел, но никой не се притече на помощ…Най-тъжното е, че те продължаваха да си лежат, а казваха, че пращат трима души. Да изпратиш неточна информация е голяма работа.“

Нимс все още не е известен сред планинарска общност поради една причина: до тази година той е бил войник към Британското правителство като член на доброволческия отряд (Gurkhas) и елитен боец от специална част Special Boat Service (SBS) към Военноморските сили.

„Служил съм в Британската армия 16 години, оставаха ми само шест години, за да получа пълна пенсия, която е на стойност около 500 000 паунда…но аз не работя за пари“, казва ми той. „Пожертвах пенсията и се оттеглих от работата.“

„Най-важното нещо, което научих от службата в специалните части е процеса на вземане на решения и решеността да продължиш“, казва Нимс.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах