сп. National Geographic - Октомври 2019
National Geographic KIDS - Октомври 2019

Как се живее в базовия лагер на Еверест?

21.5.2019 г.

Всяка пролет към Еверест се отправят стотици катерачи от различни страни с надеждата успешно да изкачат най-високият връх в света. Голяма част от времето им обаче не минава в катерене.

oт BY FREDDIE WILKINSON National Geographic

Те почиват, аклиматизират се и се подготвят в два от основните базови лагери – един от непалска страна и един от страната на Тибет. Животът в базовия лагер е странна смесица от домакински задължения, логистични предизвикателства и кратки драматични съдбовни мигове.

Към върха има два основни класически маршрута, като всеки има собствен базов лагер с уникална атмосфера. Подстъпът откъм Северния хребет от тибетска страна е по-лесен, като до базовия лагер може да се стигне с превозно средство. Много експедиции откъм северната страна тръгват от Катманду, Непал, минават през границата с Китай и стигат до планината.

Маршрутът откъм южната страна е достъпен от Непал и обикновено е нужна седмица трекинг, за да се стигне подножието на планината, макар  хеликоптерите да са  отнели част от очарованието на  тази отдалеченост.

И двата лагера са разположени във величествени глациални долини и не случайно се намират на височина от 5300 метра. На височина от 5500-5800 метра човешкото тяло вече трудно оцелява. Понаучному и просто казано: не бихте искали да се опитате да живеете над тази граница.

Добре разположеният базов лагер осигурява на катерачите вид дом, от който могат да атакуват планината за период от три до пет дни, след което да се върнат и да се възстановят в относителния комфорт на по-плътния въздух.

За пролетния сезон на 2019 г. непалското министерство на туризма е издало 375 разрешителни за изкачване на Еверест. Само откъм северната страна има 144 чуждестранни катерачи.

По принцип е незаконно просто да се появите в базовия лагер с разрешително за изкачване, да си опънете палатка и да се опитате да изкачите планината. Всички чужденци трябва да изкачат планината през местна лицензирана логистична компания, която осигурява настаняването, храната и ползването на баня и тоалетна.

На всеки чуждестранен катерач се падат трима до четирима местни работници, които също живеят в базовия лагер – това са или шерпи, които се изкачват до върха или работници в лагера – готвачи, обслужващ персонал и мениджъри, които се грижат за клиентите си. Тази малка армия работници в обслужващата индустрия са предимно непалци, макар не всички да са етнически шерпи и именно те са двигателят, който поддържа базовия лагер.

И така, какво има за вечеря?

Казват, че една армия трябва да е добре нахранена, за да влезе в бой, същото важи и за Еверест.

Експедициите инвестират сериозни количества усилия и ресурси, за да осигурят възможно най-добрата храна за клиентите си. Повечето експедиции се стремят да подсигурят по три хранения на ден, които са богати на протеини, въглехидрати, както и плодове или зеленчуци. Основните храни като ориз, паста, яйца, консервирани плодове и зеленчуци, питки (известни като chapati) са преобладаващи, но креативните готвачи намират начин да разнообразят менюто. Редовните доставки на пресни продукти, които пристигат с якове, хеликоптер или джип в случая са много важни. Между храненията се подсигуряват много топли напитки, сушени плодове, енергийни барове и картофен чипс.

Тъй като стотици хора трябва да бъдат разположени на няколко квадратни метра, организаторите на базовия лагер са изправени пред много от проблемите, пред които се изправят и градските архитекти в малките градове.

В базовия лагер на Непал, в подножието на ледопада Кхумбу, Комитетът за контрол на замърсяването „Сагармата“ (Sagarmatha Pollution Control Committee), следи за спазването на основните санитарни стандарти.

Китайските власти следят за същото в базовия лагер до  ледника Ронгбук. Строят се палаткови тоалетни, а отпадъците се извозват на по-ниско. Боклукът също се събира и изнася. Въпреки че тези практики гарантират сравнителната чистота на модерните лагери, ако се отклоните от пътеката ще откриете купища боклук – остатъци от минали експедиции в не толкова просветени времена. От непалска страна се полагат непрекъснати усилия за разчистването на този боклук. Тази година в опит да ограничат боклуците и отпадъците китайските власти разрешиха достъпа до Тибетския базов лагер само за алпинисти и забраниха на туристи да го посещават.

Подобно на всички градове и тук има някои „квартали“, които са по-добре устроени от други, което означава, че не всички екипи на Еверест се радват на едни и същи условия.

Какво дели по-добрия лагер от този с основни удобства?

Най-скъпите агенции предлагат палатки с легла, неограничено електричество от генератори на бензин, горещ душ, надеждна Wi-Fi връзка, проектори за кино вечери и даже отделни палатки за йога и стречинг. Тези удобства обаче не са евтини. Тарифата на най-луксозните оператори е от 100 000 долара нагоре докато при по-икономичните компании таксите са между 25000 и 40 000 долара.

Много от големите експедиции имат свои лекари в екипа. Иначе организираните медицински служби са ограничени  и от двете страни на планината. Ако имате сериозни здравословни проблеми е задължително да напуснете базовия лагер и да слезете на по-ниско възможно най-бързо.

За някои базовият лагер е вид чистилище – временно убежище, където трябва да прекарат четири или пет седмици в замяна на възможността да изкачат Еверест. За други това е най-невероятният летен лагер и място, където можеш да срещнеш приятели, каквито не можеш да намериш другаде на Земята. И в двата случая за онези, които искат да изкачат най-високата точка на Земята това са двете начални бази.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах