сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

„Приключенци на годината“ – неразказаната история за това как пещерни гмуркачи спасиха младежкия отбор по футбол на Тайланд

16.4.2019 г.

Наскоро National Geographic обяви своите „Приключенци на годината“ за 2019. В рамките на няколко дни ние също ще ви запознаем с историите на 6 души, които преместиха границите на „възможното“.

 Съревновавайки се с покачващи се води, елитна група от цял свят спаси 12 бедстващи момчета и техния треньор на близо 2,5 километра под земята.

от Joel K. Bourne, Jr.

Миналото лято, няколко дни след като тайландският момчешки отбор по футбол изчезна в четвъртата по дължина пещера в Тайланд, в различни части на света звъннаха телефони. Телефонът на бивш пожарникар от Ковънтри, Англия, на IT консултант в Бристол, на ветеринарен лекар от Пърт, Австралия и на анестезиолог от Аделаида. Общото между тях:  те са най-добрите пещерни гмуркачи в света.  

Разговорите са кратки и по същество, няма време за приказки. Пещерата Тхам Луанг се наводнява бързо, а скоро ще започне сезонът на мусоните, който ще запечата 12 момчета на възраст от 11 до 17 г и треньорът им във водна гробница. Пещерните гмуркачи зарязват всичко и заминават за Тайланд, където се присъединяват към международен екип от гмуркачи, военни и тайландски „морски тюлени“, които отговарят за търсенето, отразявано от медиите по цял свят.

„Вероятно има няколкостотин пещерни гмуркачи в света, но малко от тях са на такова ниво,“, казва Ричард Харис, анестезиологът от Аделаида (и стипендиант на National Geographic), който изиграва ключова роля за спасяването.

Ситуацията в Тхам Луанг е мрачна. Спасителният екип се опитва да мине покрай голяма пещера в края на типичния туристически маршрут на около 800 метра навътре в пещерата. Едно от момчетата било споменало пещерата Патая Бийч преди да изчезне, но тя се намира на още около 800 метра навътре, а опитът на гмуркачите да влязат бил осуетен от високи кални води.

Поради високата смъртност при практикуването на този спорт пещерните гмуркачи са свикнали често да измъкват мъртви тела – понякога на техни приятели – отколкото живи. Британският гмуркач Джон Волантън, IT консултантът смятал, че и сега случаят ще бъде такъв. Той и бившият пожарникар Ричард Стантън бавно започнали да се придвижват нагоре по течението, като фиксирали дебели въжета за останалите, които ги следвали. През следващите 4 дни международният екип гмуркачи и Тюлените работели по 12-14  бавно проправяйки си път в пълен мрак и проверявайки всяка дупка за момчетата.

Десет дни по-късно децата все още не били намерени. Някои от спасителите изчислили, че шансът им за оцеляване е най-много 10 на 100. Волантан и Стентън били решени да стигнат възможно най-далеч в този ден използвайки щадящо запаса си от въздух. Те стигнали до Патая Бийч. Момчета нямало. Продължили напред, пестейки максимално въздуха. Най-сетне в деветата кухина на близо два километра и половина от входа те махнали маските си и били лъхнати от неприятна миризма.

„Решихме, че са разлагащи се тела“, казва Волантън, но фенерчето му осветило засмените, макар и измършавели лица на момчетата. „Колко сте?13?Чудесно!“ – видеото от този миг, заснето от камерата на каската му, плъзва по целия свят.

Сега оставало да ги измъкнат. Единият вариант бил децата да преминат през пасажи, които са пълни догоре с вода, а другият да бъдат снабдени с храна за шест месеца докато спаднат водите. След като измерили нивото на кислород в пещерата спасителите отхвърлили втория вариант. Имало план да се пробие тунел подобен на този с който били спасени чилийски миньори през 2010 г. Той обаче се оказал твърде сложен и опасен.

Единственият изход бил да се измъкнат с гмуркане. Но никое от момчетата нямало подобен опит, а и вертикалните пасажи, завоите  и отклоненията били твърде много. Морските тюлени смятали, че това е невъзможно. Те загубили опитен член от екипа си, докато доставял бутилки с кислород в пещерата.

В крайна сметка британският екип решил, че има само един изход: момчетата да бъдат упоени, да им се сложат маски, да се вържат ръцете им отзад, та ако се събудят и изпаднат в паника да не убият себе си или спасителите си. Гмуркачите направили специални сбруи за момчетата с дръжки на гърба, за да могат да ги извадят като пътни чанти, ако се наложи.

„Бяхме изправени през невъзможно решение“, казва Волантън. „Не можехме да ги оставим да умрат. А при операцията при изваждането все някой щеше да оцелее. Беше въпрос на късмет. “

Мнозина хора по света бяха ужасени от начина, по който извадиха момчетата, но самите те не са имали проблем с това. Всички се оказаха изключително смели. След спасяването всички са били евакуирани до болница в Чианг Рай, където ги преглеждат и всички се оказват в добро здраве без никой да си спомня нищо от ужасяващото пътуване на обратно.

Спасителите били наградени с медали за храброст. Те от своя страна прехвърлили заслугите за спасяването на самите момчета и целия екип, работил по операцията.

Извън основният екип в операцията по спасяването работили 7000 доброволци, помагащи с готвенето, помпите, които отклонявали водата към оризищата на хиляди бедни тайландски фермери, които загубили реколтата си, но не поискали компенсация за това. Таксиметрови шофьори безвъзмездно превозвали доброволци от и към летището. Други се занимавали в прането на дрехите на спасителните екипи.

Операцията по спасяването на младежкият отбор по футбол на Тайланд била едно общо дело на местните хора и на света.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах