сп. National Geographic - Октомври 2019
National Geographic KIDS - Октомври 2019

Как Константинопол измести Рим

12.3.2019 г.

Император Константин превръща християнството в основна религия на Рим, а Константинопол – в най-могъщия град на света

Император Константин (280–337) променя хода на Римската империя. Приемането на християнството и установяването на източна столица, която по-късно ще носи неговото име, бележат важна точка в управлението му от Античността към Средновековието.

В Римската империя, в която е роден Константин, цари хаос и анархия. В империята е толкова тежко от постоянните граждански войни, нашествия и болести, че ерата е разглеждана като кризата на трети век. Император Диоклециан поделя властта между четирима (тетрархия), които ще управляват четирите части на империята. Бащата на Константин - Констанций I, е един от владетелите.

Но планът на Диоклециан се проваля. След смъртта на баща му през 306 г. Константин е провъзгласен за император от войниците на своя баща. През следващите 18 години той се бори с другите трима римски владетели – неговите съперници, за да стане единствен император.

Преломна точка за него е битката при Милвийския мост през 312 г. Константин побеждава своя съперник и зет Максенций, в резултат на което става император на цялата Западна Римска империя. Но от по-голямо значение е видението му преди самата битка.

Според биографа му Евсебий, Константин и войските му са видели кръст от светлина в небето заедно с гръцките думи за „С този знак ще победиш“. Същата нощ Константин сънува Христос, което подсилва посланието. Императорът поставя християнския символ за кръст върху щитовете на войниците си. Когато триумфира на Милвийския мост, приписва победата си на бога на християните. Днешните учени все още спорят дали историята е истинска, или е политическа маневра. Въпреки това през 313 г. Константин се среща с източния император Лициний и издават прочутия Милански едикт, който официално прокламира веротърпимост в империята. Указът е даден „на християните и останалите народи с пълни права да изповядват религията, която всеки предпочита“.

През 324 г. Константин поема самостоятелен контрол над империята. За него обаче Рим губи блясъка си. Напрежението между езичниците в града и християнския император продължава да нараства. Освен това Константин осъзнава, че от военна гледна точка ще бъде по-лесно да отблъсква заплахите от изток и да защитава ценната територия – и зърнохранилищата в Египет, ако премести столицата си на по-защитимо източно място. Той напуска Рим, за да построи имперски град, който да прослави както силата му, така и вярата му.

През 330 г. основава Константинопол (днешен Истанбул). Известен по-рано като Византион, той е под контрола на римляните повече от век. Но Константин го възстановява и разширява до огромни размери. Утроява съществуващия град и предлага гражданство и безплатен хляб, за да насърчи мъжете с чинове и звания да се преместят заедно със семействата си. Огромният дворец и законодателните зали създават усещане за нова столица. Започват да се строят църкви, християните са приветствани, а останалите вероизповедания се толерират.

Скоро Константинопол засенчва Рим. Западната империя постепенно се разпадна до падането на Рим през 476 г. Столицата на Константин – и християнската основа, която той полага в империята – процъфтява още близо хиляда години.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах