сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Снимки от Луната от 1960 г. са проявени в Космоса – ето как

25.2.2019 г.

Преди Нийл Армстронг да успее да направи историческата си първа стъпка на Луната, НАСА трябваше да знае къде точно космическият корабът „Аполо 11“ може безопасно да се приземи.

В началото на 60-те години картите на лунната повърхност се базираха на снимки, направени от Земята и няколко ранни сателита на САЩ и на Съветския съюз, но никой от тях не можеше да улови детайлите, необходими за безопасно откъм камъни и кратери кацане.

Ето защо космическата агенция стартира програмата Lunar Orbiters, флота от пет почти идентични сателита с размер на ван, изпратени през 1966 и 1967 г., за да картографират Луната. Lunar Orbiter 3, който прави снимки от 15 до 23 февруари 1967 г., потвърждава безопасните места за приземяването на „Аполо“, връщайки някои от последните снимки, преди хората да оставят стъпките си по лунната повърхност.

В преддигиталната ера изпращането на снимки от Космоса обратно до Земята не е лесна задача. Но с прецизно инженерство и с най-секретната разузнавателна технология Lunar Orbiters предоставят на инженерите и учените на НАСА образите, от които се нуждаят, за да направят приземяването на „Аполо“ възможно.

Lunar Orbiters не са първите фотографиращи космически апарати, изпратени към Луната, но са считани за уникални заради оборудването си.

„За сателитната си програма взеха шпионски камери от отдел отбрана“ – споделя Дейвид Уилямс, директор на NASA Space Science Data Coordinated Archive. По това време американското министерство на отбраната използваше подобни камери в програмата CORONA, известна публично като Discoverer, за да прави сателитни снимки на Съветския съюз.“

Всеки Lunar Orbiter има две камери – една с висока резолюция и една със средна резолюция. Вместо стандартен 35-милиметров филм сателитите са използвали 70-милиметров, същия размер, който се използва и днес за направата на IMAX филми.

„След като вече веднъж сте на Луната, можете да направите всички снимки, които искате, но няма начин да върнете на Земята филма за проявяване – казва Уилямс. – Така че трябваше да създадат система за проявяване на филма на борда на космическия кораб.“

Летящата фотолаборатория

Проявяването на филм обикновено изисква промивка на негативите в поредица от течни химикали, които обаче биха разрушили вътрешността на сателита в микрогравитацията. Вместо това на Lunar Orbiter използват системата за обработка на кадрите на Kodak BIMAT. Тя е засекретена от Централното разузнавателно управление до 2001 г., тъй като е създадена предимно за разузнаването.

Филмът трябва да бъде преместен прецизно от макарата му до обектива, а след това към зоната за съхранение, докато биват направени останалите снимки. После идва проявяването, където слой от химичен желатин притиска филма. Лентите се проявяват в алуминиеви вани. Ако бъде унищожен един филм, както се случи на Lunar Orbiter 3, след като са направени няколкостотин кадъра, това е достатъчно да бъде застрашен успехът на мисията.

За да изпратят снимките обратно на Земята, програмата CORONA слага филма в капсула, снабдена с топлинни щитове за защита при повторно отваряне, и ги пуска в Космоса. Капсулите са снабдени с двигатели за управление и парашути за забавяне на кацането им.

По време на мисията Lunar Orbiter снимките се появиха във вестниците и списанията по целия свят.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах