сп. National Geographic - Януари 2019
National Geographic KIDS - Декември 2018

Кой е всъщност Дядо Коледа?

12.12.2018 г.

Всяко дете може да ви каже, че Дядо Коледа живее на Северния полюс. Историческото му пътешествие обаче е по-дълго и необикновено от ежегодната му обиколка около света за една нощ.

от Брайън Хандверк National Geographic

На 6-ти декември вярвящите по цял свят отбелязват деня на Свети Никола. Той е бил изобразяван по различни начини, но никой от портретите му няма общо с червенобузия белобрад старец, който може да се види навсякъде в края на годината. Един от най-интересните образи на истинския Свети Никола, който е живял през III и IV век, е пресъздаден не от древни художници, а с помощта на съвременни методи за лицева реконструкция.

Учените все още спорят къде са останките на гръцкия епископ. Според една от версиите  костите на Свети Никола са били откраднати от италиански моряци през XI век и отнесени в криптата на базиликата „Свети Никола“ на югоизточното крайбрежие на Италия. Когато през 1950-те ремонтирали криптата, направили рентгенови снимки на черепа и костите на светеца, както и хиляди детайлни измервания.

Каролайн Уилкинсън, антрополог от Манчестърския университет (Англия) използвала тези данни и съвременни софтуерни симулации, за да създаде модерна реконструкция на образа на светеца. Уилкинсън изградила човешко лице на прототипа на Дядо Коледа. Оказало се, че той имал счупен нос – вероятно светецът пострадал при преследването на християните по времето на римския император Диоклециан.

Голяма част от работата на Уилкинсън е предмет на интерпретация. Размерът и формата на лицевтие мускули на светеца нямало как да бъдат пресъздадени точно, а самата форма на черепа била възстановена на базата на двуизмерни данни.

Дигитални художници добавили детайли по тяхно предположение: тъмна кожа, типична за средиземноморските гърци, какъвто бил Свети Никола, кафяви очи и посивели коси.

„Вероятно не сме точни в някои подробности, но смятаме, че това е възможно най-близкият до реалността образ на светеца“, споделя Уилкинсън във филмът на BBC Two озаглавен he Real Face of Santa.

От Свети Никола към Санта Клаус

Как този Св. Никола се е превърнал в обитател на Северния полюс, раздаващ коледни подаръци? Истинският Свети Никола е роден в края на III век около 280 г. сл. Хр., като по-късно става епископ на Мира, малък римски град в съвременна Турция. Никола не бил нито дебел, нито веселяк, но имал репутацията на ревностен защитник на църковната доктрина по време на Диоклециановите гонения през 303 г., когато били горени Библии и свещениците били принудени да се откажат от християнството, в противен случай ги екзекутирали.

Свети Никола не следвал тези указания и прекарал години в затвора преди римския император Константин да сложи край на преследванията през 313 г. с Миланския едикт (известен още като Медиолански едикт). Славата на светеца го надживяла (той починал на 6 декември в средата на IV век, около 343 г.), тъй като името му било свързвано с много чудеса. Счита се за покровител на много хора: от сираци до моряци и затворници.

Той станал известен сред светците именно защото бил покровител на много групи. Според Джери Боулдър, автор на Santa Claus: A Biography, до около 1200 г. той станал известен като покровител на децата и вълшебен приносител на дарове поради две истории, свързани с живота му.

Според една от тях епископ Никола спасил три млади момичета от простиуиране, като тайно оставил на задлъжнелия им баща три торби със злато за зестра.

„Другата история не е толкова известна в наши дни, но през Средновековието е била популярна“, казва Боулър. Свети Николa влязъл в хан, чийто собственик бил убил три момчета и наслагал насечените им тела в качета. Епископът не само разкрил престъплението, но и успял да възкреси жертвите. „Това е една от причините, поради които той се счита за покровител на децата.“

В продължение на няколкостотин години от около 1200 до 1500 г., Свети Никола бил неоспорван приносител на дарове покрай празниците свързани с него. Приписали му някои черти на по-ранни европейски божества: на римския бог Сатурн и старонорвежкия Один, които били изобразявани като белобради старци и имали магически способности като например да летят. Той също така се грижел за това децата да са добри като си казват молитвите и слушат родителите си.

След началото на Протестантската реформация през 1500-те светци като Никола вече не се харесвали толкова много в Северна Европа. „Това се оказало проблем“, казва Боулър. „Хората обичали децата си, но нямало кой да им носи подаръци?“

Боулър разказва, че сега тази задача се била прехвърлена на малкия Иисус и датата била преместена на Коледа вместо на 6-ти декември. „Но невръстното дете има ограничен капацитет, не може да носи много тежък товар, нито изглежда страшно“, казва Боулър. „Така че бебето Иисус получило помощник за пренасянето на подаръците.“

Едва в началото на ΧΙΧ в. Дядо Коледа приел образа на белобрад старец, облечен в червени дрехи, който идвал от Северния полюс с шейна, теглена от елени и следял как се държат децата.

В Русия образът на Дядо Коледа бил повлиян от Йозеф Сталин. Преди Руската революция Дядо Коледа бил любим герой на всички. „След основаването на Съветския съюз комунистите забранили празнуването на Коледа и раздаването на подаръци“, пише Боулър.

„По-късно, през 1930-те, когато на Сталин му трябвала по-широка подкрепа той разрешил появата на Дядо Мраз не като носещ подаръци по Коледа, а за Нова Година“, добавя Боулър.

„Съветският съюз се опитал да наложи образа на Дядо Мраз навсякдъе, където имал влияние. След падането на режима през 1989 г. обаче страни като Полша и България, както и самата Русия, се върнали към предишните си традиции.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах