сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Симеон Идакиев и омагьосаните светове

8.10.2018 г.

Невероятно красиви залези и изгреви, пищна природа или рифове, преливащи от живот, който сякаш е неземен. Свят на малко познати племена и стари традиции, събран между страниците на книгата „Омагьосаните острови“ с автор Симеон Идакиев.

„Винаги съм обичал да посещавам острови. Сигурно защото очаквам да открия там нещо загадъчно – нещо, което не съществува другаде. Усещането е ирационално, но понякога се оказва именно така. Късчета земя, заобиколени от вода; отделени от останалата суша, те сякаш са на друга планета. Всеки остров е един отделен свят, който често се оказва доста различен от държавата, на която принадлежи. Винаги са ме вълнували въпроси като – как живеят хората там, тези островитяни? Различни ли са от нас и доколко? Природата там по-щедра ли е? На всички тях можеш да получиш отговор единствено когато се озовеш там…“

А страстният пътешественик Симеон Идакиев има много какво да разкаже за посещенията си из тези магични късчета земя, захвърлени уж случайно на едни от най-красивите места по света. Странстванията му през годините го отвеждат от ледената красота на Кинг Джордж в Антарктида до окъпания в слънце Корфу, от тайнствените Азори до екзотиката на Папуа Нова Гвинея и Галапагос. Срещат го с отдалечени племена, скрити в пазвата на тежко дишащ вулкан или носещи се спокойно в тръстиковите си лодки. Сега тези пътешествия са събрани в 30 вълнуващи истории, в които магията на островите по света оживява.

„Усещането да си на остров е различно и неповторимо, именно в това е скрита и магията му. Защото в която и посока да поемеш с кола, след час-два отново излизаш на брега на морето или океана. Светът изглежда твърде малък, но от друга страна, създава усещане за уют, за сигурност.“

Воден от стремежа си към непознатото, известният пътешественик става част от пулсиращия островен живот, който се разкрива пред него в пълна хармония от цветове, вкусове и емоции. Всяко кътче поразява с красотата и богатата си история, с културата и традициите си. Впечатленията на автора са изкусно преплетени с любопитни факти от миналото и настоящето на всеки остров и показват различните му лица през вековете.

Всяка страница от книгата „Омагьосаните острови“ (издателство „Вакон“) е пропита с духа на приключението, с нестихващия копнеж по хоризонта и с порива към откривателство. Спомените от незабравимите му преживявания рисуват един свят, изпълнен със смайващи красоти и безценни чудеса, и превръщат и всеки от нас в приключенец, жаден за простора и свободата на „омагьосаните острови“.

 Откъс от пътеписа „Азорите – архипелагът на ястребите“

Няколкото дни на остров Сао Мигел отлитаха твърде бързо, затова реших да наема кола и да видя поне част от неговите забележителности. Така щях да получа и по-добра представа за природата на Азорите.

През месец май тук вали често, но в малкото „Деу Матис“ беше уютно, особено когато от радиото се лее поредното задушевно фадо, а пътят се катери все по-високо в планината, промушва се през малки селца, също тъй привидно безлюдни като столицата Понта Делгада.

Азорските острови са разположени в зоната на атлантическите антициклони, които заедно с течението Гълфстрийм им осигуряват относително температурно равновесие – през януари средно около 15°C, а през юни – 21°C. От юли до септември е горещо, но, казват, поносимо, а температурата на морската вода се задържа на приятните 21°C. Както щях да се убедя лично, мъглите са често явление, а с дъждовните пориви вече свикнах.

Време е да ви кажа и накъде се бях отправил. Исках да посетя Фурнас, наричана още „Долината на гейзерите“.

До Фурнас разстоянието не беше малко, но не можех да не спра, за да се полюбувам на прекрасните гледки към океана ниско долу. А после пътят бързо ме доведе до градчето с гръмкото име Рибейра Гранде. Пътеводителят го описваше като едно от най-интересните места на Сао Мигел с типична архитектура на сградите, построени от базалт, с оригинални прозорци и декорация, но аз бях привлечен повече от живописната река, която го разсичаше на две, устремена към своя повелител – океана, и от градинката в центъра с огромни дървета, около чиито стволове се увиваха снопове жилава трева. За съжаление беше затворена най-голямата забележителност на Рибейра Гранде – църквата „Носса Сеньора да Естреля“, построена още през 1517 г. и съхранила безброй исторически свидетелства от миналото на острова.

Оттук започваше стръмното спускане към Фурнас. Всъщност долината е огромен кратер на угаснал вулкан в източната част на остров Сао Мигел. Пътеводителите я описват като „своеобразна ботаническа градина с екстравагантна атмосфера, където ярките цветя се сливат с буйната зеленина на дърветата“, но това е твърде далеч или по-скоро не цялата истина. За кой ли път си давам сметка, че думите, поне онези, които аз използвам, са недостатъчни, а асоциациите твърде бледи, за да опишат невероятната симбиоза от вода, ярка зеленина, приглушена светлина и всичко това на фона на клокоченето на геотермалните извори, които често се загръщаха в мистериозни одеяния от пàра. Имаше нещо първично и сюрреалистично в това място, където ние, човешките същества, сякаш бяхме излишни и, кой знае, може би е така – дребни прашинки, искрици живот в безкрайно променящата се вечна и витална природа...

Повече за книгата може да намерите на:
http://www.vakon.bg/simeon-idakiev-omagiosanite-ostrovi

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах