сп. National Geographic - Август 2018
National Geographic KIDS - Август 2018

Дали историческите пожари в Европа са причинени от климатичните промени?

9.8.2018 г.

Горещата вълна, заляла Европа, изсуши листата на растенията. Така е много по-вероятно всичко да се запали.

Текст: Алехандра Борунда

В Гърция пожарите връхлетяха бързо и брутално, помитайки градовете толкова бързо, че жителите им бяха хванати в капан от облаци дим. Някои хора побегнаха към морето, хвърляйки се във водата, за да се спасят от пламъците на сушата. Други се опитаха да се скрият в сгради или коли. Но пожарите, които бушуваха в няколко града около Атина, отнеха живота на 91 души – най-смъртоносният сезон на пожари в Европа от 1900 г. насам.

В Швеция над 80 пожара на площ 259 кв.км се разпространиха из гъстите, обикновено влажни северни гори. Финландия и Латвия се борят със собствените си пламъци.

Европа пламва всяко лято, особено около Средиземно море. Средно около 3885 кв.км от площта на Европейския съюз изгарят всяка година. Но миналата година пожарите изгориха почти три пъти повече площ, убивайки 66 души в Португалия и Испания, натоварвайки изключително много силите и бюджетите за потушаване на пожарите в целия континент. „През 2018 г. наблюдаваме разширение на застрашените площи, като горските пожари избухват в страни, където в миналото не са били така обичайни“ – казва Едуард Макафърти, говорител на Съвместния изследователски център на Европа.

Тези пожари из целия континент имат нещо общо: било е по-вероятно да избухнат и да горят по-разрушително, заради причинената от хората климатична промяна.

Учените не могат да отдадат нито един конкретен пожар само на климатичните промени, но могат да кажат, че затоплящите се условия на Земята – и начините, по които ефектите от затоплянето пораждат по-екстремен климат, по-бързорастящи и по-запалими растения, както и и повече гръмотевични бури – подготвят сцената за повече пожари, и то още по-разрушителни за в бъдеще.

Как Земята създала условия за огъня

Огънят е едновременно много прост и невероятно сложен, и е възникнал преди стотици милиони години. Той изисква само три неща: нещо, което да гори, кислород, за да подхранва горенето и искра, която да го запали.

През първите няколко милиарда години от историята на Земята нямало огън. Светкавици или разтопени вулканични частици (т.е. искри) се стрелкали из въздуха. Но атмосферата на ранната Земя, пълна с метан и амоняк (а по-късно и с въглероден диоксид) и лишена от газообразен кислород, задушавала всички прото-пламъци. А допреди няколкостотин милиона години наоколо нямало нищо, което да гори.

Но щом ранните растения и други фотосинтезиращи организми еволюирали, те трансформирали атмосферата, превръщайки въглеродния диоксид в потоци кислород. В резултат, преди около 500 млн. години се появила втората съставка на огъня. Третата възникнала около 30 млн. години по-късно, когато растенията се измъкнали от океана и пропълзели нагоре по повърхността на сушата. Не след дълго Земята преживяла първите си пожари.

Оттогава насам пожари помитат Земята. Въпреки причиняваната от тях разруха, екосистемите на планетата са еволюирали да я понасят, а в някои случаи дори се нуждаят от огъня, за да обнови хранителните вещества.

Но честотата, интензивността и мащабът на тези пожари са се променили драматично. Тези промени са били в тясна връзка с климатичните промени в миналото. Когато планетата се затопли – което довежда до още по-голямо изсъхване на повърхността й – пожарите зачестяват и горят по-бурно. „Когато наблюдаваме по-голяма честота на пожарите в миналото, винаги има доказателства, които ни казват, че климатът е бил по-сух“ – казва Грациела Гил-Ромера, палеонтолог от университета „Абъристуит“ в Уелс, която изучава историята на огъня. „Това винаги е свързано с по-голяма активност на пожарите“.

Искрата

През последните 400 млн. години концентрацията на кислород е останала достатъчно висока, за да подхранва пожари. Така че другите съставки – количеството на горимия материал и броят на начините да бъде запален – са основните определящи фактори за съвременните пожари.

А искрите изглежда се умножават. Не само хората причиняват повече пожари, както умишлено, така и неволно, а и светкавиците се очаква да се умножат със затоплянето на климата. По-топлото, по-бурно време води до повече гръмотевични бури, които от своя страна водят до повече светкавици. А едно скорошно проучване установи, че пожарите, породени от светкавици, стават все по-обичайни за северните части на американския континент, като от 1975 г. насам се увеличават се средно с 2 до 5% всяка година.

Голямата суша

Най-определящо за това как, къде и колко интензивно горят пожарите обаче е  количеството запалими материали. Това накарало Хули Паусас, еколог, изучаващ огъня в Университета във Валенсия, Испания, да добави четвърта съставка към рецептата за огъня: сух сезон.

„Сушата е ключова за прогнозите дали ще има пожари“ – казва Марко Труко, климатолог от Университета в Барселона, който разработва инструмент за прогнозиране кога и къде могат да избухнат пожари в следващите месеци. Според него климатът е най-важната съставка, защото влияе върху запалимостта, типа и наличието на запалими материали. Годините с най-тежки пожари са тези, при които има сезонни крайности – влажен сезон, който кара растенията да избуяват, последван от изключително сух сезон, който изсмуква влагата от растенията и почвата.

Точно такива условия станаха причина за пожарите в Северна Европа тази година. Влажната зима подхрани растенията из целия континент, а после настъпи жега. Историческа гореща вълна – която според учените е било два пъти по-вероятно да настъпи поради причинените от хората климатични промени – заля континента.

Бил Дегрут, учен от Канадската горска служба, обяснява, че „сезонът“ на пожарите се е удължил през последните десетилетия в много части на света, най-вече защото по-високите температури изсушават растенията по-силно и по-рано през годината. От 1980 г. насам в западната част на САЩ периодът между първите и последните пожари през годината се е удължил с почти 80 дни. В Канада, където работи той, сезонът е с около месец по-дълъг.

„Режимът на пожарите е нещо, което се променя през цялото време – казва Дегрут. – Но промяната, свързана с климатичните промени ще внесе значителни изменения за сравнително кратък период от време. Горите в бъдеще ще изглеждат по-различно, отколкото сега.“

Климатичните промени ускоряват този процес, той като сухите области стават по-сухи. Когато европейският Съвместен изследователски център анализирал вероятностните модели за настоящи и бъдещи пожари в Европа, установил, че частите от Европа, които вече са сухи, като Испания, Гърция, Турция, ще стават още по-сухи и ще са по-податливи на пожари. И без друго средно над 9100 кв.км площ изгаря всяка година в Европа. До края на века това число може да се удвои.

В Западните Щати климатичните промени са затоплили и изсушили растенията, които покриват планини, долини и равнини. Това допълнително засушаване, казва Парк Уилямс – учен, изучаващ връзката между климатичните промени и пожарите в Колумбийския университет – направило почти два пъти по-голяма площ от Западните Щати податлива на пожари, отколкото би била без климатичните промени.

„Пожарите се променят направо пред очите ни“ – казва Уилямс.

Криволичещото струйно течение

Има и друг начин, по който климатичните промени влияят върху броя и честотата на пожарите, и той е свързан със струйното течение – атмосферната магистрала високо в небето, която пренася климатичните условия от запад на изток. Формата на струйното течение и скоростта, с която климатичните явления пътуват по него, се контролира от температурните разлики между Арктика и Екватора. Когато температурната разлика е малка, климатичните явления пътуват по-бавно. Но климатичните промени карат Арктика да се затопля бързо, намалявайки температурните разлики. В резултат климатичните явления в Северното полукълбо се задържат по-дълго на едно място. Когато е влажно, остава влажно, подхранвайки растежа на растенията. А когато е горещо, остава горещо, изцеждайки повече влага от същите тези растения.

Горещата вълна, настанила се над Европа това лято, е добър пример за протичането на тази динамика, казва Валери Труе от Аризонския университет. „Бих казала, че пожарите в Швеция са директно свързани с тази гореща вълна, която е настанала там, и със съпътстващата я суша“ – казва тя.

Струйното течение се движи на север и на юг през цялото време – но движенията му напоследък са станали по-екстремни. Труе и колегите й прегледали 300-годишни архиви за позицията на струйното течение над Европа и открили, че през последните 30 години, откакто планетата е започнала да се затопля заради хората, струйното течение е по-вероятно да застава близо до една от крайните си точки. То или е много далеч на юг, позволявайки на ледения арктически въздух да нахлуе над Европа, или, както сега, е много далеч на север, позволявайки на горещия въздух от юг да достига навътре към Северна Европа. А с повечето горещи вълни и суши идват и повече пожари.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах