сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Около Африка с колело

6.6.2018 г.

„Всичко започна с една мечта, а мечтите са нещо могъщо, което има потенциала да се сбъдне, независимо колко невероятни може да изглеждат.“ Риан Мансер

Това е историята на Риан Мансер - първият човек в света, осъществил обиколка с колело на Африка. В продължение на над две години и 37 000 километра „невъзможната“ му мечта го изправя пред сурови изпитания и опасности – пияни гранични полицаи го хвърлят зад решетките, дрогирани бунтовници заплашват да го изкормят, страда от тежка дизентерия и дехидратация, а рояци кръвожадни комари и мухи цеце превръщат живота му в ад. Риан преодолява пустинята Сахара, научава френски, португалски и арабски, яде маймуни, плъхове и прилепи, за да оцелее, зърва пирамидите, попива свободата на Червено море и стъпва на най-високата и най-ниската точка на континента.

Освен пътешествие из непознатите африкански земи експедицията на Мансер е и пътуване все по-надълбоко във вътрешния му свят. Пътуване, което не само му помага да опознае себе си, но и разбива на пух и прах установените стереотипи и разкрива многоликата Африка – раздирана от военни конфликти, но дом на сърдечни и гостоприемни хора, белязана от нищета, но обгърната във вълнуваща въображението екзотика.

„Около Африка с колело“ е история за кръв, пот и сълзи, за екстремни горещини и дъждове, за безкрайни самотни километри по прашния път и за непоколебимата воля да следваш единствената възможна посока – напред.

Откъс от книгата „Около Африка с колело“, издателство „Вакон“

Винаги ми се е искало да пътувам до екзотични места. Един от идолите ми като дете беше Индиана Джоунс с неговите камшици, храмове на обречените и изчезнали кивоти – тези страхотии ме бяха изпълнили с жажда за приключения. Така че на следващия ден си купих атлас на света и започнах да изучавам всяко кътче на планетата в търсене на места, където друг не е дръзнал да стъпи. Не казах на никого за първата стъпка към пътешествието на хиляда левги, за което се говори в онази древна китайска поговорка – и това щеше да се случи, когато му дойдеше времето и имах с какво да подплатя думите си. Така че засега всичко си оставаше между мен, новия ми атлас и онова пулсиращо усещане, което изпълваше съзнанието и тялото ми, докато чаках земята да се отвори или да падне гръм.

Отне известно време, защото исках да отида къде ли не. Разлиствайки атласа отново и отново обаче, осъзнах, че непрестанно се връщам все към Африка. На пръв поглед това беше възможно най-лошият избор, тъй като ситуацията в Африка беше дори по-смутна от обикновено. Репортажите бяха преситени от новини за зверските войни в Либерия и Сиера Леоне, убийството на Джонас Савимби в Ангола, конфликта между Етиопия и Еритрея, геноцида в района на Великите африкански езера. Войната в Ирак се задълбочаваше и всичко това предполагаше ефекта на доминото по отношение на религиозния екстремизъм в Северноафриканските страни от Магреб. Сомалия нямаше правителство и, изглежда, изцяло се бе посветила на проточилото се във времето самоунищожение. Убийствата дотолкова бяха зачестили, че бедността, гладът и болестите далеч не бяха начело на списъка с бедствия, въпреки че маларията погубваше повече хора ежедневно, отколкото ХИВ/СПИН. Напълно пренебрегвани бяха усилията на президента Табо Мбеки да пусне в действие творението си – Ново партньорство за развитие на Африка, или НПРА, което прокарваше още от времето си като заместник на Нелсън Мандела.

Така че Африка, изглежда, я чакаше още един век на упадък, смърт и непочтеност. Това ли беше наистина първият ми избор?

Повече информация за книгата „Около Африка с колело“ може да намерите на:

http://www.vakon.bg/okolo-afrika-s-kolelo

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах