За да живее през следващите 55 години са били нужни постоянна грижа, решителност и невероятен късмет.
През 1963 г. д-р Хокинг бил обещаващ докторант в Кеймбриджкия университет, когато започнал да развива необичайна тромавост: падал по стълбите, говорът му станал неясен. Докторите му поставили диагноза амиотрофична латерална склероза (АЛС) и дали прогноза: още две години живот.
Как д-р Хокинг успял да избяга от смъртната си присъда? Тук се намесила и случайността: макар че след няколко години речта му станала почти неразбираема и не можел да се движи без придружител, развитието на болестта било сравнително бавно. „От две до пет години – това е обичайната прогноза за АЛС. Едва 10% от пациентите живеят още десет години. Досега никой лекар не е виждал подобен случай“, казват специалистите.
АЛС убива като изважда от строя мускулите с които дишаме и преглъщаме, поради което добрата грижа е толкова значима за оцеляването на пациента и е изиграла ключова роля в случая на Хокинг. През 1985 г., по време на пътуване до лабораторията CERN в Швейцария, д—р Хокинг развива остра пневмония (типичен риск за хората с АЛС). Състоянието му се влошило дотолкова, че лекарите препоръчали да се прекрати поддържането на жизнените функции, но съпругата му отказала. Вместо това удвоили грижите: след трахеотомия и двайсет и четири часови усилия д-р Хокинг се възстановил.
Грижите, които получил и технологията, от която имал възможност да се възползва – моторизирана инвалидна количка и комуникационна система – помогнали на д-р Хокинг да продължи работата и живота си. „Активният живот на свой ред по всяка вероятност също е допринесъл за дълголетието му“, казват специалисти.