сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Христос Воскресе!

8.4.2018 г.

Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Иисус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Иисус.

Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи.

Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах