сп. National Geographic - Юли 2018
National Geographic KIDS - Юли 2018

Учените не откриха следи от човешко ДНК в генома на последните неандерталци на Земята

22.3.2018 г.

Водещи специалисти по палеогенетика възстановиха за пръв път в света геномите на последните неандерталци на Земята, живели в Кавказ и Хървтия.

Те не с открили следи от кръстосване с човек, се казва в статия, публикувана в списание „Нейчър“.

„Независимо от това, че тези неандерталци са живели в Европа след като там вече е имало кроманьонци, ние не открихме следи от ДНК на съвременен човек в техния геном. Изглежда, че обменът на гени е бил едностранен – полза от него получили хората, но не и неандерталците“, казва Сванте Паабо от Института по еволюционна антропология в Лайпциг.

Независимо от външното сходство съвременните хора и неандерталците са се развивали по напълно различни пътища. Предците на съвременните хора и на неандерталците са се разделили преди около 650 000 години, като първите са останали на територията на Африка и постепенно са я населили, а неандерталците са мигрирали на север и са заселили Европа и Азия. Дълго време се считаше, че нищо не свързва хората с неандерталците, но през 2009 г. учените възстановиха генома на първите „аборигени“ в Европа и установиха, че ДНК на повечето съвременни хора, освен жителите на Африка, носят в себе си около 2-3% неандерталски гени.

Впоследствие палеогенетиците възстановяват и разшифроват и други образци на ДНК на неандерталци, които доказват, че размерите на популацията на Homo neanderthalensis са били крайно малки. Това навежда учените на мисълта, че „аборигените“ в Европа може да са измрели не заради конфликти с кроманьонците, а заради израждане и загуба на способността за адаптация към условията на средата.

Един от най-известните палеогенетици в света през последните години работи с останки на последните неандерталци на света, намерени в пещери в Хърватия, Кавказ, Белгия и Франция. Знае се, че всички неандерталци са загинали приблизително по едно и също време – преди около 45-39 000 години, а  останките, достигнали до нас, са в много лошо състояние. Учените обработили останките с хлор, за да унищожат всички следи от микроби и фрагменти от ДНК на съвременен човек. Така точността на прочитане на генома се увеличила 160 пъти. Сравнявайки ги с образци от генома на други аборигени от Евразия, живели в Кавказ и Сибир преди около 75-100 000 години, учените съставили първото пълноценно „генеалогично дърво“ на неандерталците.

Установено било, че европейските неандерталци са близки роднини с тези аборигени в Европа, които са оставили своето ДНК в съвременните хора, а не със сибирските Homo neanderthalensis. Геномът не съдържа никакви следи от гени на кроманьонци. /РИА-Новости

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах